Алкохол и сърдечно-съдово здраве – артериална хипертония

Има определени фактори, които са критично важни за разбирането и тълкуването на данните, свързани със здравните последици от консумацията на алкохол.

Например, как се измерва консумацията на алкохол?

Какви са размерите на напитките и концентрациите на алкохол?

Колко честа е консумацията на алкохол?

Какъв е моделът на пиене?

Начинът, по който се измерва и категоризира консумацията на алкохол, варира, което понякога прави предизвикателство сравняването на данните между проучванията. Днес повече проучвания отчитат консумацията на алкохол по отношение на „напитки“ или грамове /единици етанол на ден или седмица/. Консумацията на алкохол се измерва чрез самоотчет. Повечето изследователи също определят количеството алкохол, което съставлява „стандартна” напитка, като 12 до 15 g.

Въпреки напредъка в стандартизирането на измерването на алкохола, проучванията все още се различават по начина, по който определят различните нива на пиене, като нискорисково или умерено и тежко пиене. Най-често нискорисковото или умерено пиене се определя като 1 до 2 стандартни напитки на ден. Тежка консумация на алкохол имамме при употреба на 4 или повече стандартни напитки на ден.

Определянето на точния праг на консумация на алкохол за определяне както на ползата, така и на риска обаче е предизвикателство и праговите нива продължават да се различават в различните проучвания.

Няколко механизма могат да стоят в основата на въздействието на алкохола върху кръвното налягане:

• промени във функцията на ендотелните клетки в съдовата стена и увеличаване на риска от атеросклероза
• хормонални дисбаланси, които контролират регулирането на течностите в организма и АН-системата ренин-ангиотензин-алдостерон [RAAS]
• промени в вътреклетъчните нива на калций, контрол на барорефлекса и сърдечната честота и активиране на симпатиковата нервна система, която покачва стойснотите на АН и СЧ
• Покачване на оксидативния стрес в съдовите стени-дисбаланс между производството на свободни радикали и способността на организма да детоксикира или да се пребори с вредните им ефекти чрез неутрализиране от антиоксиданти.

Ниските  концентрации на етанол (20 тМ) увеличават експресията на ендогенна азотна оксид синтаза (eNOS) в определени клетки (т.е. човешки ендотелни клетки).Азотният оксид помага за регулиране на съдовия тонус. eNOS има защитна функция в сърдечно-съдовата система, което се дължи на производството на азотен оксид. Въпреки това, по-високият дневен етанол е свързан с намалена експресия на eNOS, увеличено освобождаване на съдосвиващи вещества (простаноиди).

Тези открития показват, че по-ниските количества алкохол могат да имат положителен ефект върху сигнализирането на азотен оксид, но по-високите количества променят тази система и променят артериоларната реактивност, което може да доведе до повишен риск за HTN.

Автор: д-р Христо Ангелов – кардиолог в МЦ ЛОРА – Позитано.

Запазете своя час за кардиолог ОНЛАЙН или на тел. 02/ 980 80 65, 0879 826 370, 0700 175 75