Мозъчно-съдовата болест – значимост и причини за заболяване

сеп. 9, 2021 | Здравна информация

Защо се отделя такова внимание на мозъчно-съдовата болест?

Защото включва заболявания с висока социална значимост, предвид факта, че заемат второ място като причина за смъртност в България и първо място като причина за временна и трайна нетрудоспособност (инвалидизиране), ангажиране на близките в обслужването на болните, както и поради нарастване  на броя на засегнатите от заболяването млади хора на възраст под 45 год. Според данни на Националния център за здравна информация през 2006г. случаите на остра МСБ са били 51 599, като със смъртен изход са били 14.61%, оперирани – 0.05%, с проведена фибринолиза – 0.027%. Като цяло смъртността от МСБ в България е 263.1 на 100 000 – най-висока в Европа, като възрастта на настъпване на остра МСБ е спаднала под 35 год. Заболеваемостта от МСБ в нашата страна е около 3.7 до 4.4 на 1000 души от населението. Причини за тази мрачна статистика са:

  1. Липса на добра профилактика на рисковите фактори ( артериална хипертония, захарен диабет, ритъмни нарушения на сърцето, исхемична болест на сърцето, затлъстяване, тютюнопушене, консумация на алкохол и др.) за развитието на МСБ и мерките за тяхното отстраняване, които са основни за предотвратяване на развитието на заболяването и ограничаване на болестните прояви, независимо от изградената мрежа за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ.
  2. Късно настаняване на заболелите в специализирани клиники за лечение на МСБ ( след 6-ия час) – едва на 14 болни е осъществена фибринолиза, чрез която се разрушава кръвният съсирек /тромб/, запушил кръвоносния съд и причинил неврологичната симптоматика поради нарушеното снабдяване на мозъчната тъкан с кислород и хранителни вещества. За да бъде ефективна фибринолизата е необходимо да се осъществи в т.нар. терапевтичен прозорец 3-4 часа от началото на оплакванията. За предпочитане е артериалната фибринолиза, при която се избягват системните ефекти на фибринолитика /риска от кървене/, тъй като се инжектира локално в запушената артерия, което позволява използването на по-малки количества фибринолитик. В чужбина се с помощта на специални катетри се извършва тромбектомия на вътрешните мозъчни артерии, при което те се почистват от плаките и се поставят биоразградими стентове, което увеличава терапевтичния прозорец и крайния резултат от процедурата. Разбира се пациентите следва да отговарят на определени условия.
  3. Липса на достатъчна здравна информация на населението по отношение на рисковите фактори и необходимостта от адекватно контролиране на кръвното налягане, холестерола и захарния диабет чрез ежедневен прием на назначената медикаментозна терапия и спазване на диетичния режим, както и повишаване на физическата активност.
  4. Нарастване на болните с трайни увреждания и загуба на трудоспособност, а оттам и на социалните разходи, поради късно приемане на болните в неврологичните клиники ( отделения).
  5. Нарастване на разходите в болничната помощ без видим ефект за населението, поради липса на добро взаимодействие между отделните звена в системата на здравеопазването: извънболничната медицинска помощ, екипите за спешна медицинска помощ и болничната медицинска помощ.
  6. Недостатъчно насочване на болните за ранно доплерсонографско изследване на каротидните и вертебралните артерии от специалист ангиолог и невролог, а оттам към съдов хирург за отстраняване на стенозите ( стесненията) на кръвоносните съдове. Доплеровата сонография е ехографски метод, който позволява да се видят уврежданията на съдовата стена /стенози, тромбози, патологични извитости, бримки и т.н/, които водят в комбинация с други фактори като повишено артелриално налягане до неврологични нарушения. Плаките в каротидните артерии са основният източник за отделяне на тромби към мозъчните артерии, причина за инсулт.

Класификацията на нарушенията на мозъчното кръвообращение е в зависимост от болестните промени в мозъка и протичането на клиничната картина:

І. Остри исхемични нарушения на мозъчното кръвообращение (ОИНМК):

  1. Асимптомна недостатъчност на мозъчното кръвообращение.
  2. Транзиторни исхемични атаки (ТИА).
  3. Мозъчен инфаркт ( мозъчен инсулт, мозъчен удар)

ІІ. Хронична недостатъчност на мозъчното кръвообращение:

  1. Съдова деменция
  2. Хронична, интермитентна вертебробазиларна недостатъчност.

ІІІ. Мозъчна хеморагия:

  1. Интрацеребрален кръвоизлив
  2. Субарахноиден кръвоизлив

Данните за разпределението на отделните видове МСБ показват, че мозъчните инфаркти са от 68.5% до 85%. Мозъчните емболии са средно 20%. Мозъчните хеморагии (кръвоизливи) са от 11.5% до 19%, а у нас до 34.5%. Транзиторните (преходните) исхемични атаки са от 10 до 25%. Мозъчните артериити и венотромбози като причина за ОИНМК (остро исхемично нарушение на мозъчното кръвообращение) са под 1%. Според локализацията на ОИНМК от 60% до 68% са в каротидната и от 26 до 40% във вертебробазиларната с-ма, а около 3% са с мултифокална локализация.

Артериалното кръвоснабдяване на главния мозък се осъществява от четири магистрални кръвоносни съда: двете каротидни артерии лява и дясна и двете вертебрални артерии, образуващи лява и дясна каротидна и вертебробазиларна системи. В основата на мозъка те се свързват помежду си чрез предна и задна съединителна артерии и формират Вилизиевия кръг. Проходимостта на артериите, участващи в образуването на този кръг са от значение за правилното разпределение на кръвния ток и неговата компенсация при запушването на някоя от мозъчните артерии.

Автор: д-р Анелия Пеева – ангиолог в МЦ ЛОРА – Позитано.

Запазете своя час за ангиолог ОНЛАЙН или на тел. 02/ 980 80 65, 0879 826 370, 0700 175 75