Мозъчно-съдовата болест – мозъчен инфаркт

Мозъчен инфаркт ( мозъчен инсулт, мозъчен удар)

 Исхемичният мозъчен инфаркт (ИМИ) се развива при нарушение на мозъчното кръвообращение в даден район от мозъчната тъкан с достатъчно продължителност, за да доведе до трайна неврологична симптоматика, продължаваща повече от 24 часа.

         Рискови фактори за ИМИ са: повишеното артериално налягане, атеросклерозата, сърдечносъдови заболявания, повишено ниво на холестерола, захарен диабет, съдови аномалии, заболявания на кръвта, тютюнопушене, алкохолизъм, травми на мозъчните артерии, употребата на противозачатъчни и наркотици, различни синдроми на открадване – при стеноза на подключичната артерия към ръката се пренасочва кръв през съответната вертебрална артерия

         Рисковите фактори водят до стесняване или запушване на кръвоносен съд, което води до инфаркт в кръвоснабдяваната от него мозъчна област, най-често в басеина на средна мозъчна артерия. Вследствие на намаления или липсващ приток на кръв, кислород и хранителни вещества към дадения участък от мозъка настъпва умиране на мозъчните клетки, което води до неврологичен дефицит (нарушения в сетивността, паметта, зрението, говора, походката, парези, парализи, кома и т.н). Пораженията се определят от големината на увредения мозъчен участък както и от продължителността на запушване на кръвоносния съд. Тук важна роля има бързото приемане на пациента в болница, където чрез тромболиза може да се отстрани запушването на кръвоносния съд чрез разграждане на тромба, който го е запушил и да се възстанови кръвния ток и по този начин да се намали степента на мозъчните увреждания.

        ИМИ може да бъде остър, подостър, хроничен, рецидивиращ, с пълно възстановяване, инсулт в прогресивно развитие и завършен.

        С остро начало се проявяват емболичните и вазодистоничните инфаркти, при които има внезапно запушване или спазъм на кръвоносния съд. При емболичните инфаркти болните са бледи със силно главоболие, понякога с епилептична симптоматика. Причината за тях е най-често сърдечната аритмия – прескачанията на сърцето. При вазодистоничните инфаркти болните са зачервени, със силно главоболие и повръщане, което се проявява до 15- 20 минути от началото на инцидента.

       При тромботичните и хемодинамичните инфаркти симптоматиката се проявява обикновено по време на сън или почивка с колебания в неврологичната симптоматика, поради което се наричат подостри инфаркти и инфаркти в развитие.

       При хроничните инфаркти неврологичните и психични нарушения се развиват постепенно в продължение на седмици и месеци и имат най-често атеросклеротичен произход.

       При пълните или завършени инфаркти неврологичната симптоматика не се променя за разлика от инфарктите в развитие, при които тя се задълбочава в хода на времето.

       Рецидивиращите инсулти са резултат от периодично откъсване на тромби (частици, парченца) от атеросклеротична плака, вследствие на резки колебания на кръвното налягане и запушване на кръвоносни съдове в зависимост от  размера на отделените от плаката парченца.

      Обратим исхемичен дефицит – неврологичната симптоматика продължава повече от 24часа, но претърпява пълно обратно развитие в рамките на 3 седмици, като най- честата причина са емболи, отделени от сърцето при ритъмни и проводни нарушения.

      Клиничната картина зависи от засегнатия мозъчен регион и се подразделя на инсулти в каротидната система и инсулти във вертебробазиларната система.

      Инсултите във каротидната система протичат най-често със загуба на зрението, нарушения в сетивността (изтръпване на крайниците), нарушения в подвижността на крайниците, вариращи от ограничаване на подвижността- пареза, до пълна неподвижност- парализа, при засягане на лява мозъчна половина се нарушава говора, а при дясната- ориентацията, болния не усеща неподвижните си леви крайници като болни и се отнася пренебрежително към лявата си половина (не я мие, не си реше косата и т.н). Често се наблюдава изкривяване на устния ъгъл и отклоняване на езика при изплезване, понякога има спадане на горния клепач на окото. Обширните инфаркти протичат тежко със загуба на съзнанието, тежка инвалидност, а често и със смърт.

       Инсултите във вертебробазиларната система протичат по-тежко със симптоматика от двете страни на тялото, ограничаване на движенията или липсата им в четирите крайника, невъзможност за извършване на хоризонтални очни движения, увисване на устния ъгъл и отклоняване на езика при показване, настъпват нарушения при гълтане, говорене, виене на свят, зрителни нарушения, нарушения в усета за болка и температура, нарушения на съзнанието и т.н.

     Инсултите, които засягат едновременно каротидната и вертебробазиларната система протичат със симптоматика, която засяга и двата съдови басеина. Развиват се тежки неврологични и психични нарушения. При добро колатерално кръвообращение и проходимост на артериите от Вилизиевия кръг е възможно този тип инсулти да протекат безсимптомно или с краткотрайна неврологична симптоматика.

    Инсулти в млада възраст – приема се, че 4% от всички починали от МСБ са под 45год. Главните рискови фактори за развитието на инсулт под 45год. са: фамилна обременост за сърдечно- съдови заболявания; тютюнопушене; хиперхолестеролемия; диабет; продължителен прием на контрацептиви; продължителен прием на стероиди; употреба на наркотични вещества; нарушения в кръвосъсирването, затлъстяване, мигрената, възпалителни заболявания на съдовете, сифилис, лупус еритематодес, спин и др.

    Изследвания- 1. компютърна томография – показва увредената част от мозъчната тъкан и отграничава инфаркта от мозъчния кръвоизлив, 2 ядреномагнитен резонанс – показва засегнатата мозъчна тъкан, 3. доплерова сонография, 4. офталмоскопия, която дава индиректна информация за степента на повишаване на вътречерепното налягане; 5. ликворно изследване – допринася за поставяне на диференциалната диагноза; 6. ангиография – при съмнение за аневризма на мозъчен съд ( изтъняване и издуване на стената на мозъчен съд, най-често след травматични увреди).

    Диференциална диагноза – мозъчен тумор (при него неврологичната симптоматика не е по съдов тип), хроничен хематом (има данни за преживяна травма), менингоенцефалит и абсцес (висока температура и ликворни промени), диабетна кома ( има данни за нарушения в нивата на кръвната захар)и  др.

    Лечение- корекция на повишените стойности на артериалното налягане с антихипертоници. При бърза хоспитализация в рамките на 4.5 часа от началото на инцидента се прилага тромболитична терапия при подбрани пациенти, при които няма противопоказания като скорошни кръвоизливи, хемороиди, кървящи язви, с- на Малори Вайс /варици на хранопровода/ и т.н, целта на която е да се възстанови кръвоснабдяването в увредената област от мозъка и да се ограничат до минимум мозъчните нарушения.

     При подбрани пациенти може да се приложи хирургично лечение на симптомните каротисни стенози с каротидна ендартеректомия или поставянето на стент, което значително намалява годишния риск от инсулти и смъртността на пациентите.

     Прилагат се тромбоцитни антиагреганти ( аспирин, тиклопидин, плавикс и др.) за избягване на ново образуване на тромби, подобряване на хемореологичните качества на кръвта с пентоксифилин, трентал, агапурин и др. медикаменти. Особено място заемат мерките в борбата с повишеното вътречерепно налягане – повдигане на главата, успокоителни, аналгетици, хипервентилация, манитол, глицерол, фурантрил и др. При наличието на епилептична симптоматика се включват диазепам, фенобарбитал, карбамазепин. Назначават се пирамем, нимотоп, кавинтон, сермион за протекция на мозъчната тъкан. В случай на нужда се назначават антибиотици като профилактика на уроинфекции и пневмонии, профилактика на декубитуси с антидекубитални дюшеци, ранно раздвижване и рехабилитация на болните за профилактика на емболични инциденти, намаляване на повишения мускулен тонус с миоластан, баклофен, мидокалм и др. За корекция на говорните нарушения се прибягва до помощта на логопед.

Автор: д-р Анелия Пеева – ангиолог в МЦ ЛОРА – Позитано.

Запазете своя час за ангиолог ОНЛАЙН или на тел. 02/ 980 80 65, 0879 826 370, 0700 175 75