Мозъчно-съдовата болест – недостатъчност на мозъчното кръвообращение

ное. 8, 2021 | Здравна информация

                Асимптомна недостатъчност на мозъчното кръвообращение

           Асимптомната недостатъчност на мозъчното кръвообращение ( АНМК ) е най-ранният стадий на МСБ, който се проявява с неспецифични неврологични и психични симптоми. Тя възниква след психични и/ или физически пренапрежения и /или стресови ситуации. Лицата, които страдат от АНМК са по-застрашени от развитието на инсулт. Причината за АНМК е атеросклерозата на екстра и интракраниалните артерии, изразяваща се в стесняване на съда поради отлагане на атеросклеротични плаки. Причини за развитие на атеросклерозата и МСБ са: артериалната хипертония( поради увреждане на съдовата стена от резките колебания на кръвното налягане и повишения натиск върху нея, вследствие на неадекватно и несистемно лечение на хипертонията), дислипидемии (нарушения в липидния профил и увеличение на холестерола), захарен диабет, ритъмни сърдечни заболявания ( поради нарастване на възможността за образуване на емболи), тютюнопушене, затлъстяване и др. Атеросклеротичните плаки се натрупват основно в местата на бифуркациите (разделянето на артерията на по-малки съдове, поради увеличения съдов натиск в тези зони) на артериите и техните естествени огъвания. Стесненията засягат предимно извънмозъчните съдове.

         Клиничната картина е неспецифична. Пациентите имат главоболие, което обикновено е тилно или челно и се появява след умора, но понякога възниква след полунощ или на разсъмване. Наблюдава се нарушение на вниманието и паметта, понижена умствена и физическа работоспособност, емоционална лабилност (някои болни са депресивни, а други страхово напрегнати, тревожни, раздразнителни и избухливи), шум в ушите, замайване. Липсват  преходни или трайни неврологични нарушения.

         Изследвания – ЕКГ и ехокардиография за оценка на състоянието на сърдечно-съдовата система,  Доплерова сонография за търсене на асимптомни стенози по екстракраниалните и интракраниалните мозъчни артерии, КТ и ЯМР за откриване на асимптомни микроинфаркти, ангиография– за преценка на точната локализация на стенотичния участък и неговата тежест, невропсихологични тестове  за оценка на познавателните функции.

         Доплеровата сонография представлява неинвазивен, безвреден метод, при който чрез използване на ултразвукови вълни, с помощта на гел, който се нанася върху кожата, без да се нарушава целостта й и трансдюсер/ сонда/, се установяват промени в стените на кръвоносните съдове.

        Компютърната томография – КТ е метод, при който се използват рентгенови лъчи за визуализиране на мозъка. При прилагането на контрасна материя е възможно да се получи информация и за състоянието на кръвоносните съдове, стесняването им, наличието на аневризми вследствие изтъняване на артериалната стена, както и на артериовенозни малформации – те най-често са вродени туморни образувания на съдовете. КТ се предпочита при установяването на ранни мозъчни кръвоизливи, когато магнитния резонанс е нечувствителен и може да не покаже промени.

         Магнитният резонанс е метод, при който се използва магнитно поле за визуализиране на мозъка. Той е метод на избор при процеси, засягащи мозъчния ствол.

         Ангиографията е инвазивен метод, при който се въвежда контрасна материя в кръвоносен съд и се получава оценка за състоянието на съдовата стена.

         Профилактика и лечение: 1. Контрол на рисковите фактори; 2. Медикаментозна терапия- антиагреганти, съдоразширяващи и ноотропни. 3. Оперативно отстраняване на каротидни стенози- каротидна ендартеректомия на нестабилни атеросклеротични плаки в областта на сънните (каротидните) артерии, което съчетано с оптимално медикаментозно лечение, намалява честотата на инсултите и смъртния изход.

         Лечението на рисковите фактори и асимптомната недостатъчност на мозъчното кръвообращение значително понижава риска от мозъчни инсулти.  

 ТРАНЗИТОРНИ ИСХЕМИЧНИ АТАКИ (ТИА)    

       ТИА се характеризират с остро настъпване и бързо отзвучаване ( до 24 часа) на огнищен неврологичен дефицит, който възниква при недостатъчност на регионалния мозъчен кръвен ток.

         Най-често неврологичната симптоматика продължава от няколко минути до половин час и не надвишава 24 часа. ТИА имат склонност да рецидивират като при част от болните се развива инсулт. Изходът от ТИА зависи от възрастта, наличието или липсата на придружаващи заболявания, съдовия басеин и провеждането на вторична профилактика. Зачестяването на ТИА е сигнал за застрашаващ мозъчен удар и налага спешна лекарска намеса. Рискът от мозъчен инсулт е по-голям през първите 6 месеца след ТИА и е по-голям при болните с високостепенни каротисни стенози.

         Причините за развитието на ТИА са същите като при АНМК, а именно:артериалната хипертония, атеросклерозата на съдовете, ритъмни и проводни нарушения на сърцето, съдови малформации (патологични извитости, бримки по хода на съдовете), захарен диабет, възпалителни заболявания на съдовете, анемии, тромбоцитози и еритроцитози, употребата на контрацептиви , сифилис, СПИН, различни синдроми на открадване – при стеноза на подключичната артерия към ръката се пренасочва кръв през съответната вертебрална артерия.

         Клиничната симптоматика е от страна на каротидните артерии или вертебробазиларната с-ма. ТИА, в областта на каротидния басеин включват преходна слабост и изтръпване, което започва в долните отдели на срещуположните  крайници и което може да има възходящ ход, по-често се засяга ръката. Наблюдават се говорни нарушения, премрежване на погледа или краткотрайна загуба на зрението в едното око, причинена от попадането на емболи в артерия офталмика.   

         ТИА във вертебробазиларната с-ма са по-чести от тези в каротидната система поради различни заболявания на шийните прешлени като дископатии, дискови хернии и др., които притискат артериите от вертебробазиларната с-ма. Клиничната картина включва световъртеж, шум в ушите, нарушения в походката и говора, тилно главоболие, двойно виждане, нарушаване на зрението. Наблюдава се  внезапно падане на земята без загуба на съзнание.

         Изследвания – както при АНМК, а именно: ЕКГ и ехокардиография за оценка на състоянието на сърдечно-съдовата система,  Доплерова сонография за търсене на асимптомни стенози по екстракраниалните и интракраниалните мозъчни артерии, КТ и ЯМР за откриване на асимптомни микроинфаркти, ангиография– за преценка на точната локализация на стенотичния участък и неговата тежест, невропсихологични тестове  за оценка на познавателните функции.

         Диференциална диагноза- мигрена с аура, Мениеров синдром, синкоп, остра хипертонична енцефалопатия, епилептичен пристъп, психогенна симптоматика, началните стадии на множествена склероза, мозъчни тумори и др.

        Лечение- в острият стадий лечението на ТИА не се отличава от това на мозъчния инфаркт. 1. Медикаментозното лечение включва антиагреганти, съдоразширяващи, антикоагулантни, ноотропни и симптоматични медикаменти при нужда- аналгетици, антиконвулсанти, сънотворни и др. 2. При болните със симптоматични стенози над 70% на каротидните артерии е необходимо предприемането на каротидна ендартеректомия или поставянето на стент, което значително намалява риска от развитието на инсулт

Статията има информативен характер и не може да замести прегледа при лекар – специалист!

Автор: д-р Анелия Пеева – ангиолог в МЦ ЛОРА – Позитано.

Запазете своя час за ангиолог ОНЛАЙН или на тел. 02/ 980 80 65, 0879 826 370, 0700 175 75