Мозъчно-съдовата болест – рискови фактори за развитие, част II

Рисковите фактори за развитието на МСБ са: артериална хипертония, атеросклероза, повишаване на холестерола, патологични извитости и бримки на съдовете, ритъмни и проводни нарушения на сърцето, исхемична болест на сърцето, повишаване на вискозитета (гъстотата) на кръвта, някой възпалителни заболявания на съдовата стена (васкулити и артериити), захарния диабет, затлъстяването, тютюнопушенето, понижената двигателна активност, нездравословния начин на хранене с употреба на повече мазнини и по-малко растителни храни (плодове и зеленчуци), консумацията на алкохол и др.

Какво правим когато запушим съдовете си поради нездравословния си начин на живот? Разбира се няма как да вземем сода каустик, защото ще получим изгаряния на устната кухина и хранопровода и в най-добрия случай ще станем пациенти на реанимация и ако спасим кожата ще се наложи често да посещаваме специалист по УНГ или хирург, който да разширява хранопровода ни с разни тръбички, за да може храната да минава през стесненията, получени от изгарянето. Решението е да посетим специалист съдов хирург, който с артеректомия отстранява насложените плаки или поставя стент в съда – тръбичка, която поддържа диаметъра на съда. Преди да посетим съдовия хирург трябва да се отбием при специалист ангиолог или невролог, който извършва доплерова сонография – ехографско изследване на кръвоносните съдове, което показва дали се налага да се прибегне до оперативна намеса. До такава се стига, когато има симптоматична плака, която води до неврологични оплаквания като изтръпване на крайниците, премрежване на погледа, нарушения в говора, походката, движенията и зрението и т.н. Оперативната намеса е наложителна, когато имаме повече от 70% стесняване диаметъра на съда.

Повишаването на холестерола води до отлагане на масти в кръвоносните съдове и тяхното стесняване. Холестеролът е необходим градивен елемент. Той е съставна част на клетъчните мембрани, влиза в състава на някой хормони и жлъчните киселини. Холестеролът е добър и лош. Една част от него се синтезира в черния дроб, друга- внасяме с храната. Добрият холестерол- HDL отнася мазнините от кръвоносните съдове към черния дроб, където се трансформират и очистват от организма. Лошият холестерол- LDL отнася мазнините към тъканите и органите на тялото, включително кръвоносните съдове, което довежда до стесняването им. Как да понижим холестерола? Като внимаваме какво консумираме. Когато сме предразположени към повишаване на стойностите му /наши близки имат високи стойности/ трябва да избягваме употребата на тлъсти меса,майонеза, алкохол във високи количества, сланина, кожата на пилето и рибата, яйцата и да си хапваме повечко зеленчуци и плодове, да повишим двигателната си активност и поотслабнем.

Различните бримки и извитости по хода на съдовете, благоприятстват отлагането на атеросклеротични плаки.

Захарният диабет и приема на противозачатъчни, поради нарушенията в обмяната на мазнините и холестерола, също водят до натрупване на атеросклеротични плаки. В това отношение е важно да се знае, че при т.нар старчески диабет стойностите на кръвната захар пряко зависят от телесното тегло. Като дебелеем увеличаваме нечувствителността на рецепторите към инсулина и кръвната захар се увеличава, поради което се налага да се назначават антидиабетични лекарства или да се включва инсулин. Инсулинът е хормон, който се отделя от задстомашната жлеза и спомага за усвояването на кръвната захар. Когато количеството му е недостатъчно се получава захарен диабет и взимаме лекарства или си инжектираме инсулин, защото захарта е необходимо гориво за дейността на клетките ни.

Ритъмните и проводни нарушения на сърцето водят до образуване на емболи, които се разнасят с кръвта и запушват някой кръвоносен съд. До такива нарушения води и повишаването гъстотата на кръвта при някой кръвни заболявания като тромбоцитози, еритроцитози и т.н. Затлъстяването, тютюнопушенето и консумацията на алкохол също благоприятстват отлагането на мазнини в кръвоносните съдове. Тютюнопушенето е особено опасно за хора, които страдат от нарушено кръвоснабдяване на долните си крайници, които са често студени и които имат болки в крайниците при ходене, които им налагят да спрат и да си починат. Ако не престанат да пушат, част от тях рискуват да останат без крайници, защото постепенното стесняване на кръвосните съдове води до гангрена на краката и необходимостта от етяхната ампутация. Подобни състояния се наблюдават и при увреждане на съдовете от диабета, когато поради повишена възприечивост на организма към инфекции често се стига до ампутации на пръсти и части от ходилото-т.нар диабетно стъпало.

Когато сме предразположени към повишаване на кръвното е добре да намалим консумацията на сол до към 6 гр дневно.

Затлъстяването както споменах е друг рисков фактор, който се дължи на повишения прием на хранителни продукти и намаления разход на енергия, резултат от обездвижването ни, застоялия ни начин на живот, по-честото прекарване на свободното ни време пред компютъра, а не в разходки сред природата например. Повечето хора предпочитат от работа да се прибират направо вкъщи с автобуса, без да се поразходят и разтоварят от напрежението натрупано по време на работния ден. Много хора предпочитат да пазаруват от най-близкия супермаркет, вместо да се отидат до някой по-отдалечен и да вземат транспорт на връщане. Какво трябва да направим? Да променим начина си на живот и да започнем да се движим по-активно. Това важи и за хората, които са фамилно предразположени към покачване на килограми и имат метаболитни нарушения. За ползата и вредата от диетите се говори много. Аз лично предпочитам повече да се движа, отколкото до се ограничавам в яденето. .

Ранното настъпване на менопауза преди 35 год., както и ранното отстраняване на яйчниците при някой заболявания води до достоверно нарастване на коронарните заболявания / засят се съдовете, които изхранват сърцето/.  Известна е защитната роля на естрогените, яйчниковите хормони спрямо атерогенните заболявания- отлагането на масти по стените на кръвоносните съдове. При настъпването на менопаузата заболяемостта на жените от сърдечно –съдови и мозъчносъдови заболявания нараства. Някой автори предлагат да се назначава хормонална терапия на предразположените жени, но тя увеличава риска от рак на гърдата и болестите на жлъчката.

За да намалим силата на вредните фактори, защото някои от нас се явяваме пасивни пушачи, можем да приемаме повече плодове и зеленчуци, които със съдържащите се в тях пектини, флавоноиди и др. вещества почистват кръвоносните съдове от отлаганията. Това обяснява защо в детската песничка се пее: “зеленчуци, който не яде, той голям не ще да порасте, не ще има розови страни, всеки ще го победи”. Можем да намалим теглото си като повишим двигателната си активност и ограничим приема на някои висококалорични продукти. И разбира се трябва да ограничим стреса и да променим отношението си към някой дразнещи ни фактори, защото както се казва в афоризма “всички болести идват от ядове, а всички ядове се причиняват от гадове”.

Изследвания, необходими за доказване на МСБ – изследване на кръвта за доказване на някой възможни причини за стесняване на кръвоносните съдове като повишен холестерол, кръвни заболявания, захарен диабет и др. Доплерова сонография за доказване стесняване на кръвоносния съд. КТ и ЯМР, които показват уврежданията в мозъчната тъкан, вследствие на недостатъчния приток на кръв, кислород и хранителни вещества към нея. Ангиография, която показва уврежданията на съдовата стена. Някой невропсихологични тестове, които показват паметови нарушения, недостатъчна концентрация и т.н.

Лечение – в зависимост от причината и вида на нарушението довело до МСБ може да е оперативно и консервантивно с медикаменти (антиагреганти, ноотропни, съдоразширяващи, антихипертензивни, седативни, аналгетични и др.)

Статията има информативен характер и не може да замести прегледа при лекар – специалист!

Автор: д-р Анелия Пеева – ангиолог в МЦ ЛОРА – Позитано.

Запазете своя час за ангиолог ОНЛАЙН или на тел. 02/ 980 80 65, 0879 826 370, 0700 175 75