Мозъчно-съдовата болест

Мозъчно-съдовата болест (МСБ) включва всички остри и хронични нарушения на мозъчното кръвообращение, както и някой по-редки заболявания на мозъчните съдове като артериити и венотромбози. Артериите представляват възпаление на съдовата стена, което най-често има автоимунен произход, а венотромбозите са резултат от възпалителни изменения на стената на вените и образуването на тромби /кръвни съсиреци/ в засегнатите участъци, които стесняват или запушват вените. Накратко МСБ е резултат от недостатъчното кръвоснабдяване на определени участъци от мозъка. Както растенията съхнат и умират, когато не ги поливаме и не се грижим за тях, по същият начин умират и нервните клетки, изграждащи мозъка, когато нямат достатъчно приток на кръв. От кръвта мозъчните клетки получават необходимите за функцията им хранителни вещества и кислород.

            Нервната система е изградена от главен и гръбначен мозък и ликворна течност, от която се получава ценна информация за състоянието й и наличието на някой възпалителни, съдови, дегенеративни и други болестни промени. Ето защо при заболявания с неврологична симптоматика често се налага да се изследва ликворната течност, за което се прави лумбална пункция. Изследването е малко болезнено, но дава ценна информация за сътоянието на нервната система и независимо от развитието на техниката и въвеждането на по- нови и безболезнени методи на изследване е незаменим източник на информация за лекаря при поставянето на точната диагноза при някой заболявания на мозъка.

            Главният мозък се разделя на краен мозък, мозъчен ствол и малък мозък. Това е органът, който е най-чувствителен на недостиг на кислород, поради високото диференциране на мозъчните клетки. Мозъкът е органът, който отговаря за нашите чувства, настроения, определя нашата волева активност, практическите и творческите ни умения, нашите действия и усещания –мирис, вкус, обоняние, зрение, възприемане и възпроизвеждане на речта, ориентация в пространството, паметовите ни възможности и т.н. Всичко това определя нашата самооценка, нашата идентичност и уникалност, взаимоотношенията ни с околните и приспособяването ни към изискванията на околната среда в съответствие с нашите възможности и потребности.

            Всяка зона от мозъка отговаря за определена мозъчна функция, което позволява по-лесно да се диагностицира къде е мозъчната увреда, настъпила в резултат от намаляване на кръвния ток в дадената област, най-често поради запушването на определен кръвоносен съд. При това колкото по-голям е кръвоносния съд, който е запушен, толкова по- значими са мозъчните увреди. Малкият мозък отговаря основно за координацията, мускулния тонус и финните движения на крайниците. При засягането му се получава виене на свят, нарушения в походката, залитане и погледови нарушения. При някой заболявания в тази област се получават пристъпи на повръщане, които са зависими от положението на главата – при завъртането й в дадена посока се засилват и пациентите заемат принудително положение като лежат на една страна и избягват да се обръщат на другата. Често при увреждане на малкия мозък се получават т.нар. дропс атаки, при които пациентите внезапно се свличат на земята поради омекване на краката, резултат от понижаване тонуса на мускулатурата на долните крайници.

            Мозъчният ствол се състои от междинен, среден, мост и продълговат мозък. В тях са поместени важни центрове като тези на дишането, кръвообращението, гълтането и т.н. Тук се намира и ретикуларната формация, която отговаря за състоянието ни на будност и бодърстване. При увреждането й настъпват различни промени в съзнанието от леки нарушения в концентрацията и спомените ни за настоящи и минали събития до състояние на кома, когато жизнените ни функции се поддържат чрез специална апаратура. При увреждането на тази част от мозъка настъпват промени в гълтането- пациентът не може да преглъща, дави се, понякога излиза вода от носа. Наблюдават се погледни нарушения, двойно виждане, понякога отклоняване на погледа в една посока и невъзможност за преместването му в противоположната.

            Дясната половина от мозъка отговаря за левите крайници, а лявата за десните. При засягане на лявата половина освен загуба на движенията за десните крайници се наблюдават често и нарушения в говора. При засягане на десната мозъчна половина наблюдаваме нарушения в координацията и ориентирането в пространството- тези пациенти по- често се губят като излизат навън и не се грижат за лявата половина от тялото си, защото не я усещат като болна. Дясната мозъчна половина определя нашата интуитивност и творчески заложби, а лявата – нашата рационалност и абстрактно мислене.

Автор: д-р Анелия Пеева – ангиолог в МЦ ЛОРА – Позитано.

Запазете своя час за ангиолог ОНЛАЙН или на тел. 02/ 980 80 65, 0879 826 370, 0700 175 75