Кой трябва да си прави цитонамазка?

Кой трябва да си прави цитонамазка?

Кой трябва да си прави цитонамазка?

Всички жени над 21 години трябва да си правят профилактична цитонамазка, като част от рутинният годишен профилактичен преглед.
• Всички жени под 21 години, които водят полов живот повече от 3 г.
• Жени след хистеректомия – ако е запазена маточната шийка (субтотална хистеректомия)
• При жени над 65 години. може да се разреди честотата на цитонамазки (веднъж на 3 години) и ако са имали 3 поредни нормални цитонамазки може да спрат.

Доброкачествена хиперплазия на простатната жлеза (ДПХ)

Доброкачествена хиперплазия на простатната жлеза (ДПХ)

Доброкачествена хиперплазия на простатната жлеза (ДПХ)

Простатната жлеза е допълнителна полова жлеза с външна секреция, чиято основна задача е да поддържа жизнеспособността на сперматозоидите в спермата.

Простатната жлеза се намира в малкия таз, под пикочния мехур. Големината й зависи от възрастта. При възрастни мъже тя има дължина от 2 до 2,5 см и дебелина от 1,7 до 2,3 см. Теглото й е 20-30 гр. Простатната жлеза се състои от 30 до 50 жлези. Освен жлезиста тъкан, тя съдържа съединителна тъкан и гладки мускулни влакна.

В съвременната медицинска литература се използва названието Доброкачествена простатна хиперплазия /ДПХ/ за увеличаването на простатата, когато няма развитие на злокачествен процес.

Изследване на простатната жлеза.

Основното изследване е ректалното туширане – опипване с пръст на самата жлеза през ануса, с което се цели да се определи големината, формата, консистенцията /твърдостта/, болезненост, прирастналост към околните тъкани, наличие на възли, неравност, изглаждане или не на срединната бразда – сулкус. В съвременната практика се използват: ехография през кожата на корема и през ануса, рентгенови изследвания, скенер, магнитен ядрен резонанс и др. Масажът на простатната жлеза дава възможност да се отдели простатен секрет, който се взема за микроскопичното и микробиологичното му изследване.

Доброкачествена хиперплазия на простатната жлеза /Аденом на простатната жлеза/

Статистиката в наши дни показва, че 35% от мъжете между 50-54 години и 83% от 61-70 години имат уголемена простатна жлеза. На практика само в 20% от случаите заболяването се проявява клинично, от които само в 10% се налага оперативно лечение.

Аденомът на простатната жлеза е доброкачествено образувание. Разполага се под и около шийката на пикочния мехур и задната част на пикочния канал. В зависимост от това в каква посока е разрастнал, той може да се намира навътре към пикочния мехур, да деформира шийката на пикочния мехур и задната част на уретрата /пикочния канал/. Когато се разраства под пикочния мехур, той може да бъде симетричен или асиметричен. Пикочният канал се удължава, стеснява и изкривява. Степента на нарушаването на оттичането на урината не зависи от големината на аденома, а от степента на притискане на пикочния канал.

Симптоми на аденома на простатната жлеза: в началото е по-честото уриниране. Редуват се периоди на по-лесно и по-трудно уриниране. По-късно уринирането става по-трудно за по-продължително време и струята изтънява. Денем мъжете уринират по-добре, а нощем – по-трудно. Затруднението се проявява с по-голяма сила в началото на уринирането, сутрин след ставане от сън. Силата на струята и нейната ширина също се променят. В този стадий могат да се появят и проблеми в сексуалната област, които се проявяват с ерекция /възбуда/, предимно сутрин. Общото състояние на пациентите се запазва в границите на нормата. При изследване се установява увеличение на простатната жлеза, без да се намират други отклонения. При една част от пациентите в този стадий се намира незначително количество урина в пикочния мехур. Този първи период може да продължи различно дълго, дори до 10-20 години.

Вторият стадий на заболяването се характеризира с по-честото уриниране, по-тънката струя и по-трудното изтичане на урината. Тези симптоми са изразени повече през нощта. Уринирането, особено сутрин, започва с изчакване и след приключване на акта на уриниране остава чувстовото, че в пикочния мехур е останала урина. Понякога горните симптоми се придружават от позиви за голяма нужда. При изследването на тези болни в пикочния мехур винаги се намира остатъчна урина, която може да бъде в различно количество, но винаги значително. Болните нарушават съня си, отслабват, депресират се. При туширане на такива болни винаги се установява увеличена простатна жлеза в различна степен.

През третия период оплакванията на болните са още по-ясно изразени. Струята на урината е още по-слаба, върви трудно и бавно. След уриниране продължават да се отделят капки урина. Количеството на задържаната урина се увеличава все повече, надхвърля нормалния обем на мехура и може да достигне 200-300 до 1000 см3.

Промените в пикочния мехур, в пикочопроводите и евентуално в бъбреците прогресират. Стената на пикочния мехур, която във втория стадий задебелява, тук в третия стадий започва да изтънява, става атонична, уретерите се разширяват към бъбреците. Постепенно се стига до бъбречна недостатъчност. В пикочния мехур могат да се образуват камъни с различна големина – от грахово зърно до и над големината на джобен часовник.

Най-честите усложнения:

Острата внезапна задръжка на урина – невъзможност за уриниране. Пикочният мехур може да достигне до пъпа. Това усложнение може да настъпи във втори и трети стадий. Провокира се от употребата на студени течности, алкохол, при обездвижване – залежаване, дълго пътуване, когато болния се въздържа да уринира дълго време. Чувства се болка и тежест в областта на пикочния мехур. Болните са изплашени. Възможно е урината да започне да изтича на капки, ако задъжката продължи по-дълго време. Налага се бърза катетаризация.
Уриниране на кръв – особено когато има камъни в пикочния мехур.
Тежко усложнение е инфекцията на пикочните пътища. Придружава се от мътна урина, парене и болка при уриниране, много чести позиви за уриниране, миризлива урина, повишаване на температурата и тежест в поясната област.
Като последица от инфекцията могат да се засегнат тестисите, придатъците и пикочния канал.
Възпаление на простатата – усеща се тъпа или остра болка при сядане и ходене, при туширане простатата е силно болезнена и отделя секрет, който изобилства от левкоцити.
Диагноза – поставя се чрез ректално туширане, ехография – през кожата над срамната кост и през ануса със специален за целта трансдюцер. Правят се и рентгенови изследвания, скениране, магнитно-ядрен резонанс.

По-специални изследвания се налагат, когато трябва да се разграничи заболяването от рака на простатата, стеснение на пикочния канал, туберкулоза на простатата и др.

Лечение – може да започне с хигиенно-диетични мерки и режим, да се назначат медикаменти или да се предприеме оперативно лечение. Въпросите на лечението на простатната жлеза не бива да се излагат в популярни брошури, защото често те предизвикват ненужни тревоги у случайно прочелите ги. Тези въпроси се обсъждат по време на прегледа при специалиста уролог, след щателен преглед и изследвания. По настоящем, на пазара и в аптечната мрежа има множество билкови препарати, които са широко рекламирани, но без нужния ефект. Не трябва да се предприема самолечение, защото най-често се губи ценно време за истинското лечение.

В Медицински център ЛОРА можете да се прегледате при специалист-уролог по този проблем, както и да получите съвети за преодоляването му!

Статията има информативен характер и не може да замести прегледа при лекар – специалист!

Повече за карцинома на простатната жлеза

Повече за карцинома на простатната жлеза

Повече за карцинома на простатната жлеза

Карциномът на простатната жлеза няма специфични симптоми, характерни само за него. Най-често оплакванията при ДПХ (аденом на простата) и рака на простатата се покриват и обикновено не може да се различи едното от другото заболяване.

Обикновено заболяването се развива бавно. Все пак най-често се появяват смущенията при уринирането при 60-90% от болните. Те са с тенденция към засилване и не се повлияват изобщо от лечението при ДПХ (аденом на простата/ доброкачествена хиперплазия на простата). Болката е рядка, но обикновено е признак на напредналия рак на простатата. Разпространява се към правото черво, опашната кост, към перинеума. По-късно се появява и болка от разсейките. Кръв в урината и спермата може да има, но те са по-късни симптоми. Костните и неврологични симптоми също се появяват по-късно. Постепенно с общата интоксикация и настъпилите усложнения, болните чувстват обща отпадналост, безапетитие и отвръщение от месна храна.

Изследванията при рака на простатата са строго специфични и за тяхното назначение е небходим подробен урологичен преглед от лекар специалист. Опитът на лекаря е от особена важност, защото само лекар специалист може навреме да се ориентира и да назначи специфичните за това заболяване изследвания. В страните с добре организирана здравна система, профилактичните прегледи се провеждат след 40 годишна възраст два пъти годишно. Това е най-сигурният начин за раннодиагностициране на заболяването, дава дълга преживяемост на болните, а в съвсем ранните случаи и пълно излекуване.

Лечението е оперативно и медикаментозно. Мъжете над 40 години и особено над 50 годишна възраст трябва задължително да минават на профилактичен преглед. Това е пътят на ранната диагноза. Редовни прегледи, ранно диагностициране – ранно и успешно лечение.

В Медицински център ЛОРА можете да се прегледате при специалист-уролог по този проблем, както и да получите съвети за преодоляването му!

Статията има информативен характер и не може да замести прегледа при лекар – специалист!

Обструкция на горните дихателни пътища /ОГДП/

Обструкция на горните дихателни пътища /ОГДП/

Обструкция на горните дихателни пътища /ОГДП/

Обструкцията на горните дихателни пътища представлява запушване на горните дихателни пътища – трахея, ларинкс, фаринкс или бронхи. Анатомичните особености в структурата на горните дихателни пътища при кърмачетата и малките деца са причина за симптомите на обструктивния синдром в детската възраст.

Относително по-тесните дихателни пътища определят съответната повишена резистентност към въздушния поток, при което всяко, дори незначително, стеснение е причина за бързо нарастваща обструкция.

На второ място, рехавата субмукоза благоприятства натрупването на едемична течност – фактор за настъпването на дихателни затруднения.

Най-честата причина за обструкция на ГДП в детската възраст са вирусните заболявания. Особено често се наблюдават в периода октомври – април. Обикновено се засягат деца на възраст от 3 месеца до 3 години.
Проявите се наблюдават няколко дни след инфектирането на горните дихателни пътища. Белезите са шумно дишане, лаеща кашлица и затруднено дишане, задух. При изразена тревожност, дихателните затруднения могат да предизвикат умора и кислороден глад.
Антибиотиците не се препоръчват като лечение при неусложнение случаи на круп. Основно в домашни условия и болнично заведение се извършват инхалации. Крайни мерки са трахеостомията и интубацията.

Спазматичен /конвулсивен, пристъпен/ круп – състояние с непозната патогенеза, вероятно алергична. Пристъпите са кратки, започват сутрин със склонност за повтаряне. Лечение обикновено не се налага, при по-тежки състояния успешно пристъпите се повлияват от кортикостероиди.

Епиглотит – представлява спешно състояние с обструкция на ГДП. 2/3 от засегантите са деца на възраст между 3 и 7 години. Състоянието се развива много бързо – в рамките на няколко часа. Детето е с повишена температура, стои с отворена уста, има обилно слюноотделяне, с невъзможност за гълтане, изразено неспокойстиве или отпуснатост и др. Лечение – високият процент на смъртност при заболяването може да се намали чрез навременна ендотрахеална интубация или трахеостомия. Заболяването обикновено е краткотрайно, ето защо механичния въздушен път е необходим само в рамките на 1-2 дни. Прилагат се антибиотици, кортикостероиди. От голямо значение за намаляване на заболеваемостта е профилактичното ваксиниране.

В Медицински център ЛОРА можете да се прегледате при специалист-педиатър по този проблем, както и да получите съвети за преодоляването му!

Статията има информативен характер и не може да замести прегледа при лекар – специалист!

Фебрилитет

Фебрилитет

Фебрилитет

Това е най-често срещания симптом при детските заболявания. Обикновено свързан с протичането на вирусни инфекции. Фебрилитетът се смята за синоним на болест и нерядко предизвиква разбираемо безпокойство у родителите.

Обикновено се приема, че 37 градуса е нормалната телесна температура, но понятието „нормална“ не винаги е еднакво при отделните индивиди. Средната стойност на базалната температура при децата е по-висока от тази при по-големите деца и възрастни. При 50% от 18-месечните деца дневната пемпература достига до 37,8 градуса без заболяване. След 2-годишна възраст се наблюдава тенденция към понижаване на температурата, като постепенно се „нормализира“ до граници характерни за възрастните. Оралната температура обикновено е 0,5 – 0,6 градуса по-ниска от ректалната.

Фебрилитетът трябва да се разглежда като проява на реактивност на организма към инфекция, а не да се приема сам по себе си като болест.

Фебрилитетът от всякакъв порядък може да бъде единственият симптом при сепсис. Деца над 2 години могат да поддържат висока температура дни или седмици, без да се изясни причината. Фебрилитет с неясен произход може да бъде само когато температурата продължава повече от 3 седмици /при децата едно вирусно заболяване може да продължи повече от 14 дни/. При по-голямата част от децата се касае по-скоро за банално заболяване, отколкото за необичаен патологичен процес. Въпреки, че фебрилитетът може да бъде признак на сериозно заболяване, сам по себе си рядко представлява опасност.

Гърчовете са често усложнение, но по принцип се смята, че фебрилните гърчове, съпровождат внезапно покачване на температурата. Необичайно е те да се появят при температура под 39 градуса. Обикновено се наблюдават в началото на едно заболяване и рядко се повтарят в процеса на неговото развитие. Не е ясно доколко приложението на антипиретици /лекарствени средства понижаващи температурата/ може да предпази от конвулсии.

Най-често използваният антипиретик е Acetophen /Pracetamol/, използван като алтернатива на Aspirin и Amidophen.

В Медицински център ЛОРА можете да се прегледате при специалист-педиатър по този проблем, както и да получите съвети за преодоляването му!

Статията има информативен характер и не може да замести прегледа при лекар – специалист!