Необяснимите неща от физиологията на човека

Необяснимите неща от физиологията на човека

Необяснимите неща от физиологията на човека

Достиженията на медицината и технологиите са изключително напреднали. Но все още остават доста загадки, чиито отговори трябва да се намерят. Всички ние сме свикнали с тези „прстички и обикновени неща“, които са част от нашата физиология или психология. Но те продължават да бъдат мистерия за учените, според британското списание „Ню Сайънтист”.

Ето някои от тях:

Изчервяването. Чарлс Дарвин е смятал, че лицето ни става червено, когато се притесняваме и лъжем, защото природата така предупреждава другите. Засега няма категорично обяснение защо го правим.

Смехът. Когато се смеем, количеството на хормона на щастието ендорфин в тялото ни се покачва и се чувстваме добре. Неизвестно е обаче защо се смеем и кое ни разсмива. Скорошно изследване доказа, че не шегите, а баналните коментари ни карат да се усмихваме повече.

Целувката. Потребността да се целуваме не ни е заложена генетично, защото хората в не всички общества се целуват. Повечето учени смятат, че желанието за целувка произхожда от кърменето в бебешка възраст.

Сънищата. Зигмунд Фройд смята, че сънищата са огледало на нашето подсъзнание и ни помагат да се справим с емоциите. Няма аргументирано обяснение защо мозъкът ни произвежда странни видения докато спим.

Суеверията. В еволюционен аспект те нямат смисъл. Този импулс обаче се следва от първите хора до днес.

Бъркането в носа. Неприятният навик е характерен за около три четвърти от тинейджърите на планетата. Но, не е ясно защо го правят. Според една от най-смелите теории така се засилва имунната система.

Юношеството. Човекът е единственото същество на земята, което го изживява. Редица специалисти твърдят, че целта му е да се реорганизира мозъкът ни, преди да станем възрастни и да изживеем необходимата лудост на младежките години преди да дойде времето, когато вече чувстваме отговорност.

Алтруизмът. Биолозите все още не открили логична причина защо всеотдайността и себераздаването на околните ни доставят удоволствие.

Изкуството. Хората имат нужда от него, за да дадат израз на таланта си. То е еквивалентно на изначалната нужда на пауна да разпери опашката си… просто така. За да я видят другите.

Окосмяването. Космичките по човешкото тяло са разположени на единствените места, където приматите нямат окосмяване. А се смята, че произхождаме от маймуните.

Плачът. Няма научно обосновано обяснение кое ни кара да плачем и кое произвежда сълзите. Както и защо жените плачът повече от мъжете.

При Хашимото организмът атакува щитовидната жлеза с антитела

При Хашимото организмът атакува щитовидната жлеза с антитела

При Хашимото организмът атакува щитовидната жлеза с антитела

Тиреоидитът на Хашимото носи името на описалия го японски автор. Това е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, което може да се прояви по най-различен начин, заради което се нарича хамелеонът в ендокринологията. Според размерите си жлезата може да бъде по-голяма (гуша, струма), нормална или по-малка от обичайното, а според функцията си повишена (тиреотоксикоза), нормална или намалена (хипотиреоидизъм). Съобразно това поведението е различно в зависимост от състоянието. При тиреотоксикоза (хашитоксикоза) лечението се провежда с тиреостатици (лекарства, блокиращи функцията на жлезата). При нормална функция обикновено не се налага лечение. Когато функцията е намалена, трябва да се прилага заместително лечение с тиреоидни хормони – като правило тироксин. Може да се прилага и селен, макар че резултатите за лечението с него не са еднозначни, но във всеки случай той не може да излекува болестта.

Всъщност тъй като става дума за заболяване, при което организмът изработва антитела (най-вече срещу тиреоглобулина и микрозомите), с които уврежда свои структури, болестта се самоподдържа и не може да се стигне до излекуване. Това е важно да се знае, защото нерядко се предлагат различни други методи за лечение, които като правило не са доказани в сериозни проучвания.

Естественият ход на заболяването най-често е бавен във времето с преход от тиреотоксикоза към хипотиреоидизъм или направо в хипотиреоидизъм без хипертиреоиден стадий преди това. Разбира се, възможни са и други варианти – например продължаваща и неподдаваща се на траен контрол хашитоксикоза, която може да наложи оперативно или радио-йод-лечение. Може да има и комбинация с други болести на щитовидната жлеза – базедова болест, доброкачествени възли, карцином, лимфом и др., които следва да се диагностицират и лекуват. Като усложнение може да има ендокринна офталмопатия, която да налага приложение на кортикостероиди и други средства. Диагнозата се поставя най-често по клиничното състояние, палпацията, ултразвуковото изследване, определяне на хормони й антитела.

Ако не се лекува хипертиреоидизмът при хашимото, може да се стигне до сериозни поражения на сърцето, костите и други тъкани и органи. Когато не се лекува хипотиреоидизмът (микседем), също се получават значителни поражения на сърдечносъдовата система, нервната система и др. И двете състояния (хипер- и хипотиреоидизъм) имат неблагоприятен ефект върху плода при евентуална бременност.

Тиреоидитът на Хашимото е само един от многото видове автоимунни заболявания. Вероятността при наличие на Хашимото да се развие паралелно и друго автоимунно заболяване е по-висока. Когато се включват ендокринни болести като недостатъчност на надбъбреците (болест на Адисон), захарен диабет тип 1, недостатъчност на половата ос (хипогонадизъм), на паращитовидните жлези, хипофизата и др., се определят различни синдроми на автоимунна увреда на множество ендокринни жлези Всяко от тези заболявания трябва да се лекува подходящо. В противен случай се получават тежки общи увреждания в организма.

Автор: Проф. Здравко Каменов, ендокринолог в МЦ ЛОРА – Позитано

Хомеопатия и генна експресия

Хомеопатия и генна експресия

Хомеопатия и генна експресия

ХОМЕОПАТИЧНИТЕ МЕДИКАМЕНТИ РАБОТЯТ ЧРЕЗ ПРОМЯНА НА ГЕННАТА ЕКСПРЕСИЯ

И без да се сменят тухли… може да се промени сграда!

Този клон на медицинската генетика, който оценява индивидуалния отговор към съответна лекарствена терапия, в зависимост от генетичните характеристики се нарича фармакогенетика.

От страна на алопатията /конвенционалната медицина/ все по-често се признава, че не всички пациенти реагират по един и същи начин на едни и същи лекарства. В действителност, между една четвърт и половината от нежеланите лекарствени реакции и терапевтичните неуспехи /неподходящите отговори/ биха могли да се дължат на генетичните особености на отделния пациент (Spear BB Clinical application of pharmacogenetics. Trends Mol Med 2001 …)

В същото време, от страна на хомеопатията все-повече експерименти дават доказателства, че хомеопатичните медикаменти работят чрез промяна на генната експресия на пациента. Установен е противовъзпалителният ефект на Apis mellifica (Bigagli Е. Exploring the effects of homeopathic Apis mellifica preparations on humangene expression profiles. Homeopathy. 2014)

Анксиолитичният /успокояващият/ ефект на Gelsemium sempervirens, също е доказан. (Olioso D. Effects of Gelsemium sempervirens on pathway-focused gene expression profiling in neuronal cells. J Ethnopharmacol.2014).

Както физическата реактивност към заболяването, така и реакцията към медикамента се определят от нашите гени и от това каква е тяхната експресия (как се активират) в зависимост от обстоятелстват. В това има смисъл: характерно за хомеопатичните медикаменти е, че високата вариабилност в отговора на пациента налага индивидуализирано лечение, а това дава възможност да се открие медикамента, на който пациентът ще реагира най-добре. За да се постигне това, щателно се изследва соматичната и психическата конституция на пациента, които определят начина по който той чувства заболяването и реагира на него (рязко или постепенно начало; развитие на болестта на пристъпи или постепенно влошаване и т.н.).

Освен това хомеопатията се стреми да задвижи глобални реакции в организма. Целта е да се активира целия организъм, за да се възвърне равновесието на различни нива. Казано по новому това е въздействието, което може да се очаква вследствие на изменения в генната експресия по същия начин, по който асоциирането на множество симптоми в различни органи, може да има един и същ произход.

„Аз лично мисля, че алопатичната фармакология не се различава особено от хомеопатичната: става дума за вещества, които влияят върху различни точки на организма и неговите функции, като предизвикват ефекти, които се различават между отделните пациенти, както по своя вид така и по своята интензивност. Така също вярвам, че хомеопатията може да се възползва от напредъка на фармакогенетиката /връзката между въздействията на субстанциите и генетичните различия между пациентите/ и да се научи да подбира още по-ефикасно както подходящите медикаменти, така и тяхната дозировка. Затова, именно епигенетиката и по-точно генната експресия дават надежда за една ползотворна среща между алопатичната и хомеопатичната фармакология в името на медицината и за благото на пациента.” *Д-р Гуалберто Диас

Рано ставащи или късно лягащи … Определя ДНК

Рано ставащи или късно лягащи … Определя ДНК

Рано ставащи или късно лягащи … Определя ДНК

„Ранно пиле рано пее… пък и по- бавно старее”

Не е просто предпочитание дали сме рано ставащи, или късно лягащи – това е в нашето ДНК, твърди едно скорошно проучване, публикувано в Nature Communications. Изследователите установили, че има 15 генетични варианта в човешкия геном, свързани с това да си „ранобудник”, като седем от тях са свързани с регулиране на циркадния /денонощния/ ритъм и вътрешния часовник.

„С това проучване ние искахме да открием дали има връзка между предпочитанията на индивида към „ранното ставане” и генетичните асоциации с ранобудността /”morningness”/, както и връзки с модели в начина на живот и други черти“, каза д-р Youna Ху, водеш изследването.

В проучванто са разгледани геномите на 90,000 изследвани, които са предоставили своята ДНК в проби от слюнка. Въз основа на анализите, изследователите са открили, че жените са по-склонни да са чучулиги, отколкото мъжете, (48.4% срещу 39.7%). Хората над 60-годишна възраст също предпочитат ранните сутрини повече от 30 годишните, (63.1% срещу 24.2%). Сутрешните чучулиги изглежда имат и повече здравни ползи. Не само, че риска от затлъстяване е по-малък, но също така е по-малко вероятно да страдат от други заболявания, като безсъние, сънна апнея и депресия. Излиза, че „ранно пиле рано пее“… са по-здрави, по-богати и по-дълголетни.

При сравняване на резултатите от генния анализ, са се появили генетични модели между „сутрешните и нощните птици”, специфични в 15 генетични варианта. От 15-те варианта, седем имат специално участие в регулирането на циркадния ритъм /бодрост-сън денонощен ритъм/. Те включват ген HCRTR2, който е свързан с нарколепсията /внезапно заспиване/; FBXL3, който може да разшири циркадния период; и VIP, който удължава REM /парадоксалния/ сън. Други варианти играят роля в процеси като фототрансдукцията, или как степента на светлината се превръща в сигнал за мозъка да произведе мелатонин /хормон на съня/, който да ни помогне да заспим. Тези варианти имат два пъти по-голяма вероятност да се появят при сутрешните хора. За всеки допълнителен вариант, шансовете да се превърне в „morning person”, за всеки участник се е увеличил от 5 до 25 на сто, показва проучването. Така че, нощни птици, ако започнете да се будите в ранните часове, не се тревожете, знайте че това е вашата ДНК!

Тези изследвания са важни, защото може един ден да помогнат на лекарите да администрират лечения, кога пациентите да са най-активни, независимо дали е сутрин или вечер. Нещо повече, те ще покажат, че нашите предпочитания не са само предпочитания, но че те са базирани на нашата биология.

Source: Hu Y, Shmygelska A, Tran D et al. GWAS of 89,283 individuals identifies genetic variants associated with self-reporting of being a morning person. Nature Communications . 2016.

Черният дроб – често пренебрегван, а толкова важен

Черният дроб – често пренебрегван, а толкова важен

Черният дроб – често пренебрегван, а толкова важен

Черният дроб е най-големият орган в коремната кухина, който изпълнява множество витални функции, които поддържат нормалното функциониране на здравия организъм. Черният дроб при възрастния човек може да тежи около килограм и половина, намира се в горната дясна част на коремната кухина, под диафрагмата. Черният дроб получава около 4л кръв за минута през хепаталните артерии и порталната вена. Поради разнообразните си функции той може да бъде засегнат от различни заболявания и това да доведе до разнообразни болестни прояви.

Черният дроб произвежда жлъчни киселини и соли, извършва детоксикацията на кръвта от опасни субстанции като алкохол и някои лекарства, складира витамини, желязо, глюкоза, разгражда ненужния хемоглобин от старите червени кръвни клетки, разгражда инсулина и множество други хормони, превръща отделените амониеви йони от метаболизма в урея, синтезира множесво от белтъците необходими на организма, включително албумина и факторите на кръвосъсирването. В черния дроб се складират мастноразстворимите витамини, това са витамините А, D, Е и К, както и витамин В12. Черният дроб играе важна роля в получаването на биологично активните съставки на витамин D, така наречените процеси на хидроксилиране.

Увреждането на черния дроб води до сериозни промени в метаболизма на този витамин. Витамините А и Е също имат отношение към чернодробната функция. Интересно е, че при прекомерен прием на витамин А той може да бъде токсичен за организма и тази токсичност се изразява най-вече в чернодробно увреждане. Витамин К е основен фактор, който участва в кръвосъсирването. При чернодробни заболявания намаленото количество на витамин К, както и на някои фактори на кръвосъсирването, които също се произвеждат в черния дроб намаляват нормалната способност на кръвта да се съсирва и това води до тежки последствия. Витамин В12 пък е витамин, който се среща само в животиския свят. Човек не може да синтезира сам този витамин и не може да го получи от приемане на растителна храна. В черния дроб се намира количество от витамин В12, което стига на организма за около година. При изчерпването му настъпва особен вид анемия. Преработката на много минерали също е зависима от черния дроб, такива са желязото и медта.

Човешкият организъм е сензитивен на голям брой диетични фактори, които могат да повлияят работата на черния дроб. Общо правило е, че човек трябва да приема разнообразни храна, да спазва периоди на прием на по-леки и разтоварващи храни и да се стреми да се храни с продукти, които са максимално естествени и не са химически модифицирани. Важно е да се приема балансирана храна по отношение на въглехидрати, белтъци и мазнини. Белтъците активират работата на ензимни системи в черния дроб, въглехидратите участват в глюкозния метаболизъм и могат да се складират в неголямо количество в черния дроб, мазнините имат важна функция в синтеза на витамини и хормони. От значение е прием на множество минерали и витамини, особено тези, които могат да се набавят само от храната. Тежки последици за черния дроб имат дефицитите на витамините А, В2, В3, С и фолати, желязо, калций, цинк, магнезий, селен. Повечето хора са наясно за тези храни и напитки без да са запознати в подробности с биохимичните процеси, които повлияват такива храни.

Основен проблем за организма и от там за черния дроб е голямото количество добавена захар. Захар се добавя практически навсякъде в готовите продукти: сосове, доматени пюрета, хлебчета за сандвичи, меса за сандвичи, газирани напитки, дори традиционни продукти като лютеница. Ползват се умишлено имена като глюкозен сироп, царевичен сироп, глюкозо-фруктозна смес и др. Големите количества приети прости захари рязко покачват количествата на отделения инсулин, а продължителният прием води до хиперинсулинизъм и отлагане на мазнини в черния дроб. Разбира се, токсични за черния дроб са всички антибиотици и хормони, които се ползват при отглеждането на животни, пестицидите, които попадат в обработените храни. Изключително обширен е въпросът за овкусителите, оцветителите и подобрителите, използвани от хранителната промишленост. Дискусията тук е сложна, защото освен чисто здравите интереси там са набъркани много икономически интереси на производителите.

Функцията на филтър на всичко, което поглъщаме прави този орган особено чувствителен на неправилен прием на храни и напитки. Единственото, което човек може да направи, е да започне да чете съдържанието на това, с което се храни. Съществуват много медикаменти, които увреждат черния дроб, но от често употребяваните може да посочим парацетамолът. Зачестяват случаите на токсични хепатити от парацетамол, особено в зимните месеци. Повечето лекарства за повлияване на грипните симптоми съдържат парацетамол. Хората не са запознати и взимайки по няколко лекарства с разнообразни търговски имена се достига до интоксикация с парацетамол. Други лекарства с тосичен ефект са алопуринол, амиодарон, флуоксетин, метотрексат, тетрациклин, хлорпромазин, азатиоприн, фанобарбитал и т.н.

Спазването на хранителен режим, прием на качествени храни, изграждането на хранителни навици е напълно постижима цел за почти всеки човек. Различни въжмоности са, в зависимост от здравословното състояние, спазването периодите на пости, въвеждането на периоди на разтоварване след прием на несъобразени храни, особено след големите празници, когато по традиция в нашата страна се преяжда, прецизиране приема на прости захари. В същото време при поява на симптоми от страна на черния дроб, особено такива като жълтеница и упорит сърбеж следва да се потърси специалист. Самолечението и забавянето на лечението могат да имат тежки, дори фатални последици. Това са основни принципи в почти всички области на медицината и важат и по отношение на чернодробните заболявания.