Болест на Дюпюитрен

Болест на Дюпюитрен

Болест на Дюпюитрен

Когато тъканта точно под кожата на дланта става по- плътна от нормалното това може да е симптом на болестта на Дюпюитрен. Това причинява постепенно и прогресивно сгъване на ставите на засегнатия пръст и невъзможност за неговото изправяне. Развитието на процеса продължава от няколко месеца до години и е в състоятие да предизвика трайно нарушаване функцията и захвата на засегнатата ръка. Заболяването не се повлиява от приема на лекарства, както и от прилагане на външни процедури.

Лечението на болестта на Дюпюитрен е единствено хирургично. Определяне на обема на интервенцията, както и момента на нейното прилагане, се препоръчва след консултация със специализиран ортопед.

Автор: д-р Здравко Киров – ортопед и травматолог в МЦ ЛОРА – Позитано

По материали от неговия личен сайт

Необяснимите неща от физиологията на човека

Необяснимите неща от физиологията на човека

Необяснимите неща от физиологията на човека

Достиженията на медицината и технологиите са изключително напреднали. Но все още остават доста загадки, чиито отговори трябва да се намерят. Всички ние сме свикнали с тези „прстички и обикновени неща“, които са част от нашата физиология или психология. Но те продължават да бъдат мистерия за учените, според британското списание „Ню Сайънтист”.

Ето някои от тях:

Изчервяването. Чарлс Дарвин е смятал, че лицето ни става червено, когато се притесняваме и лъжем, защото природата така предупреждава другите. Засега няма категорично обяснение защо го правим.

Смехът. Когато се смеем, количеството на хормона на щастието ендорфин в тялото ни се покачва и се чувстваме добре. Неизвестно е обаче защо се смеем и кое ни разсмива. Скорошно изследване доказа, че не шегите, а баналните коментари ни карат да се усмихваме повече.

Целувката. Потребността да се целуваме не ни е заложена генетично, защото хората в не всички общества се целуват. Повечето учени смятат, че желанието за целувка произхожда от кърменето в бебешка възраст.

Сънищата. Зигмунд Фройд смята, че сънищата са огледало на нашето подсъзнание и ни помагат да се справим с емоциите. Няма аргументирано обяснение защо мозъкът ни произвежда странни видения докато спим.

Суеверията. В еволюционен аспект те нямат смисъл. Този импулс обаче се следва от първите хора до днес.

Бъркането в носа. Неприятният навик е характерен за около три четвърти от тинейджърите на планетата. Но, не е ясно защо го правят. Според една от най-смелите теории така се засилва имунната система.

Юношеството. Човекът е единственото същество на земята, което го изживява. Редица специалисти твърдят, че целта му е да се реорганизира мозъкът ни, преди да станем възрастни и да изживеем необходимата лудост на младежките години преди да дойде времето, когато вече чувстваме отговорност.

Алтруизмът. Биолозите все още не открили логична причина защо всеотдайността и себераздаването на околните ни доставят удоволствие.

Изкуството. Хората имат нужда от него, за да дадат израз на таланта си. То е еквивалентно на изначалната нужда на пауна да разпери опашката си… просто така. За да я видят другите.

Окосмяването. Космичките по човешкото тяло са разположени на единствените места, където приматите нямат окосмяване. А се смята, че произхождаме от маймуните.

Плачът. Няма научно обосновано обяснение кое ни кара да плачем и кое произвежда сълзите. Както и защо жените плачът повече от мъжете.

При Хашимото организмът атакува щитовидната жлеза с антитела

При Хашимото организмът атакува щитовидната жлеза с антитела

При Хашимото организмът атакува щитовидната жлеза с антитела

Тиреоидитът на Хашимото носи името на описалия го японски автор. Това е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, което може да се прояви по най-различен начин, заради което се нарича хамелеонът в ендокринологията. Според размерите си жлезата може да бъде по-голяма (гуша, струма), нормална или по-малка от обичайното, а според функцията си повишена (тиреотоксикоза), нормална или намалена (хипотиреоидизъм). Съобразно това поведението е различно в зависимост от състоянието. При тиреотоксикоза (хашитоксикоза) лечението се провежда с тиреостатици (лекарства, блокиращи функцията на жлезата). При нормална функция обикновено не се налага лечение. Когато функцията е намалена, трябва да се прилага заместително лечение с тиреоидни хормони – като правило тироксин. Може да се прилага и селен, макар че резултатите за лечението с него не са еднозначни, но във всеки случай той не може да излекува болестта.

Всъщност тъй като става дума за заболяване, при което организмът изработва антитела (най-вече срещу тиреоглобулина и микрозомите), с които уврежда свои структури, болестта се самоподдържа и не може да се стигне до излекуване. Това е важно да се знае, защото нерядко се предлагат различни други методи за лечение, които като правило не са доказани в сериозни проучвания.

Естественият ход на заболяването най-често е бавен във времето с преход от тиреотоксикоза към хипотиреоидизъм или направо в хипотиреоидизъм без хипертиреоиден стадий преди това. Разбира се, възможни са и други варианти – например продължаваща и неподдаваща се на траен контрол хашитоксикоза, която може да наложи оперативно или радио-йод-лечение. Може да има и комбинация с други болести на щитовидната жлеза – базедова болест, доброкачествени възли, карцином, лимфом и др., които следва да се диагностицират и лекуват. Като усложнение може да има ендокринна офталмопатия, която да налага приложение на кортикостероиди и други средства. Диагнозата се поставя най-често по клиничното състояние, палпацията, ултразвуковото изследване, определяне на хормони й антитела.

Ако не се лекува хипертиреоидизмът при хашимото, може да се стигне до сериозни поражения на сърцето, костите и други тъкани и органи. Когато не се лекува хипотиреоидизмът (микседем), също се получават значителни поражения на сърдечносъдовата система, нервната система и др. И двете състояния (хипер- и хипотиреоидизъм) имат неблагоприятен ефект върху плода при евентуална бременност.

Тиреоидитът на Хашимото е само един от многото видове автоимунни заболявания. Вероятността при наличие на Хашимото да се развие паралелно и друго автоимунно заболяване е по-висока. Когато се включват ендокринни болести като недостатъчност на надбъбреците (болест на Адисон), захарен диабет тип 1, недостатъчност на половата ос (хипогонадизъм), на паращитовидните жлези, хипофизата и др., се определят различни синдроми на автоимунна увреда на множество ендокринни жлези Всяко от тези заболявания трябва да се лекува подходящо. В противен случай се получават тежки общи увреждания в организма.

Автор: Проф. Здравко Каменов, ендокринолог в МЦ ЛОРА – Позитано

Хомеопатия и генна експресия

Хомеопатия и генна експресия

Хомеопатия и генна експресия

ХОМЕОПАТИЧНИТЕ МЕДИКАМЕНТИ РАБОТЯТ ЧРЕЗ ПРОМЯНА НА ГЕННАТА ЕКСПРЕСИЯ

И без да се сменят тухли… може да се промени сграда!

Този клон на медицинската генетика, който оценява индивидуалния отговор към съответна лекарствена терапия, в зависимост от генетичните характеристики се нарича фармакогенетика.

От страна на алопатията /конвенционалната медицина/ все по-често се признава, че не всички пациенти реагират по един и същи начин на едни и същи лекарства. В действителност, между една четвърт и половината от нежеланите лекарствени реакции и терапевтичните неуспехи /неподходящите отговори/ биха могли да се дължат на генетичните особености на отделния пациент (Spear BB Clinical application of pharmacogenetics. Trends Mol Med 2001 …)

В същото време, от страна на хомеопатията все-повече експерименти дават доказателства, че хомеопатичните медикаменти работят чрез промяна на генната експресия на пациента. Установен е противовъзпалителният ефект на Apis mellifica (Bigagli Е. Exploring the effects of homeopathic Apis mellifica preparations on humangene expression profiles. Homeopathy. 2014)

Анксиолитичният /успокояващият/ ефект на Gelsemium sempervirens, също е доказан. (Olioso D. Effects of Gelsemium sempervirens on pathway-focused gene expression profiling in neuronal cells. J Ethnopharmacol.2014).

Както физическата реактивност към заболяването, така и реакцията към медикамента се определят от нашите гени и от това каква е тяхната експресия (как се активират) в зависимост от обстоятелстват. В това има смисъл: характерно за хомеопатичните медикаменти е, че високата вариабилност в отговора на пациента налага индивидуализирано лечение, а това дава възможност да се открие медикамента, на който пациентът ще реагира най-добре. За да се постигне това, щателно се изследва соматичната и психическата конституция на пациента, които определят начина по който той чувства заболяването и реагира на него (рязко или постепенно начало; развитие на болестта на пристъпи или постепенно влошаване и т.н.).

Освен това хомеопатията се стреми да задвижи глобални реакции в организма. Целта е да се активира целия организъм, за да се възвърне равновесието на различни нива. Казано по новому това е въздействието, което може да се очаква вследствие на изменения в генната експресия по същия начин, по който асоциирането на множество симптоми в различни органи, може да има един и същ произход.

„Аз лично мисля, че алопатичната фармакология не се различава особено от хомеопатичната: става дума за вещества, които влияят върху различни точки на организма и неговите функции, като предизвикват ефекти, които се различават между отделните пациенти, както по своя вид така и по своята интензивност. Така също вярвам, че хомеопатията може да се възползва от напредъка на фармакогенетиката /връзката между въздействията на субстанциите и генетичните различия между пациентите/ и да се научи да подбира още по-ефикасно както подходящите медикаменти, така и тяхната дозировка. Затова, именно епигенетиката и по-точно генната експресия дават надежда за една ползотворна среща между алопатичната и хомеопатичната фармакология в името на медицината и за благото на пациента.” *Д-р Гуалберто Диас

Рано ставащи или късно лягащи … Определя ДНК

Рано ставащи или късно лягащи … Определя ДНК

Рано ставащи или късно лягащи … Определя ДНК

„Ранно пиле рано пее… пък и по- бавно старее”

Не е просто предпочитание дали сме рано ставащи, или късно лягащи – това е в нашето ДНК, твърди едно скорошно проучване, публикувано в Nature Communications. Изследователите установили, че има 15 генетични варианта в човешкия геном, свързани с това да си „ранобудник”, като седем от тях са свързани с регулиране на циркадния /денонощния/ ритъм и вътрешния часовник.

„С това проучване ние искахме да открием дали има връзка между предпочитанията на индивида към „ранното ставане” и генетичните асоциации с ранобудността /”morningness”/, както и връзки с модели в начина на живот и други черти“, каза д-р Youna Ху, водеш изследването.

В проучванто са разгледани геномите на 90,000 изследвани, които са предоставили своята ДНК в проби от слюнка. Въз основа на анализите, изследователите са открили, че жените са по-склонни да са чучулиги, отколкото мъжете, (48.4% срещу 39.7%). Хората над 60-годишна възраст също предпочитат ранните сутрини повече от 30 годишните, (63.1% срещу 24.2%). Сутрешните чучулиги изглежда имат и повече здравни ползи. Не само, че риска от затлъстяване е по-малък, но също така е по-малко вероятно да страдат от други заболявания, като безсъние, сънна апнея и депресия. Излиза, че „ранно пиле рано пее“… са по-здрави, по-богати и по-дълголетни.

При сравняване на резултатите от генния анализ, са се появили генетични модели между „сутрешните и нощните птици”, специфични в 15 генетични варианта. От 15-те варианта, седем имат специално участие в регулирането на циркадния ритъм /бодрост-сън денонощен ритъм/. Те включват ген HCRTR2, който е свързан с нарколепсията /внезапно заспиване/; FBXL3, който може да разшири циркадния период; и VIP, който удължава REM /парадоксалния/ сън. Други варианти играят роля в процеси като фототрансдукцията, или как степента на светлината се превръща в сигнал за мозъка да произведе мелатонин /хормон на съня/, който да ни помогне да заспим. Тези варианти имат два пъти по-голяма вероятност да се появят при сутрешните хора. За всеки допълнителен вариант, шансовете да се превърне в „morning person”, за всеки участник се е увеличил от 5 до 25 на сто, показва проучването. Така че, нощни птици, ако започнете да се будите в ранните часове, не се тревожете, знайте че това е вашата ДНК!

Тези изследвания са важни, защото може един ден да помогнат на лекарите да администрират лечения, кога пациентите да са най-активни, независимо дали е сутрин или вечер. Нещо повече, те ще покажат, че нашите предпочитания не са само предпочитания, но че те са базирани на нашата биология.

Source: Hu Y, Shmygelska A, Tran D et al. GWAS of 89,283 individuals identifies genetic variants associated with self-reporting of being a morning person. Nature Communications . 2016.