Детският имунитет и ваксинирането

Детският имунитет и ваксинирането

Детският имунитет и ваксинирането

Д-р Кънчева, като педиатър вие се грижите за много бебета и малки деца. Знаят ли младите майки какво представлява имунитетът и дали се стремят да го изграждат?

Да. Естествено е всяка майка да иска детето й да е здраво. Ето защо аз на всички казвам, че имунитетът е невръзприемчивост към даден инфекциозен или неинфекциозен агент. По тази причина е много важно да се изгради добър имунитет, за да е здраво детето.

Какви видове имунитет има?

Съществуват два вида: вроден и придобит. Още с раждането децата имат вроден имунитет, а чрез майчината кърма той се повишава още повече. Този вид е генетично определен, благодарение на получените защитни белтъци или антитела, преминали от майката към плода през плацентата или през периода на кърмене. Вроденият имунитет предпазва кърмачето през първите 6 месеца след раждането.

Изключително важен е вторият вид или т. нар. придобит имунитет, като той също е два вида – естествен и изкуствен. Естественият се получава индивидуално чрез преболедуване на дадено заболяване. По този начин организмът изработва антитела срещу причинителя, предпазващи го при повторна среща. Този вид имунитет ние, лекарите, го наричаме пост инфекциозен. Такъв имунитет се изгражда например след прекарана варицела.

Какво ще ни кажете за другия вид имунитет, широко дискутиран в днешно време, а именно – чрез ваксините?

Да, наистина, изключително широко се дискутира темата, а всъщност по този начин се извършва активна имунизация, като в организма се внасят убити или живи нисковирулентни микроорганизми или части от тях. Тъй като организма има имунна памет при повторна среща със съответния агент, чрез изброените защитни антитела от ваксинацията, без да се стига до болестно състояние, агента се елиминира от организма. За изграждането на изкуствен придобит имунитет е необходимо поставянето на една или няколко дози от определена ваксина, за да се постигне достатъчно ниво на имунна защита срещу болестта, за която е предназначена ваксината. Реимунизацията е поставянето на допълнителна доза от същата ваксина след определен период, за да се поддържа имунитета срещу болестта във времето.

Вие, като педиатър и детски имунолог, одобрявате ли поставянето на ваксини?

Разбира се. Не случайно в миналото майките са раждали по 10-15 деца, за да могат да оцелеят едва около 3-4. Сега обикновено жените имаме по 1-2 деца и благодарение на ваксините ние ги отглеждаме и им се радваме. Не случайно и Министерството на здравеопазването всяка година одобрява ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ Имунизационен календар, който е съставен въз основа на изискванията на Световната здравна организация. Ваксините са предназначени основно за заболявания, които са социалнозначими, разпространяващи се епидемично и предизвикват временни или трайни усложнения, здравни икономически последствия или смърт. Също така не бива да забравяме като майки и нашата отговорност към обществото – да имунизираме децата си срещу ваксинопредотвратими заболявания с цел контрол и изкореняването им. За общественото здраве е необходимо 90% имунизирано население, за да се пази колективния имунитет. За съжаление има много болни деца, на които по медицински показания не може да се поставят ваксини. И именно чрез ваксинирането здравите деца пазят болните, за да не се разпространяват тежките и животозастрашаващи болести – за тях остават тези 10%. А не да се смята, че ако не се имунизира здравото дете, то ще бъде пазено от останалите. Високо имунизационното покритие на населението предпазва от епидемично разпространение на инфекции. Първата ваксина е създадена от Едуард Дженер, който я е приложил срещу едра шарка. С нея се поставя началото на предпазните ваксинации и заедно с комплексни мерки са ликвидирани и ограничени редица заразни болести. През 1980 г. едрата шарка /вариола/ е напълно унищожена.

Има и препоръчителни ваксини – какво е мнението ви за тях?

Те са въпрос на личен избор на родителите и консултация с медицинско лице. В практиката си съм виждала и болни деца, чиито родители са предпочели да не ваксинират детето си, а впоследствие то се е разболяло, например от ротавирусна инфекция. Тя преминава изключително тежко. Затова аз винаги препоръчвам на родителите да закупят и да поставят на детето и другите ваксини. Предпазването от заболявание е изключително важно, за да се избегне и неговото разпространение.

Ваксините безопасни ли са и какви нежелани реакции може да се очакват?

Ваксините са безопасни. Както вече казах, те карат организма да изгради антитела, които да се борят със заболяването при евентуална среща. При повечето деца обикновено няма нежелани реакции или те са много слабо изразени, като общо неразположение, плач, безапетитие, лека температура. Съвременните ваксини са високотехнологични и изключително пречистени, което свежда до минимум нежеланите реакции.

Какви други начини за подобряване на имунитета ще посъветвате нашите читатели?

Особено внимание трябва да се обърне и на закаляването. Прекалено многото обличане, изключително високата температура в стаите през зимните месеци и др. водят до изнежване на детския организъм и след това децата лесно се разболяват. Затова аз препоръчвам на майките, когато излизат с децата си навън, да ги обличат така, както те сами са се облекли. Разходките на открито, слънчевата светлина, чистият и свеж въздух подобряват имунитета, закаляват детския организъм и го предпазват от вируси и настинки. През студените месеци е важно помещенията да се проветряват редовно, защото застоялият въздух е беден на кислород и богат на микроорганизми – вируси и бактерии, и съответно, дишайки го, ние не внасяме нужното количество кислород на нашите тъкани и органи. Влажността на въздуха също е от съществено значение.

При повръщане на кръв – веднага при гастроентеролог

При повръщане на кръв – веднага при гастроентеролог

При повръщане на кръв – веднага при гастроентеролог

Повръщането на кръв е симптом, който може да бъде причинен от много сериозни заболявания на храносмилателната система.

Повръщането на кръв трябва да бъде отдиференцирано от други два симптома – кръвохрак и кървене от устната кухина. При кръвохрака източник на кръвта е дихателната система и тя може да бъде примесена с храчки и често пъти се отделя с кашлица. Кръвта е не малко количество, но кървенето може да бъде обилно и да е трудна преценката за неговия източник.

При тежките заболявания на устната кухина, дори възпаление на венците може да бъде отделяно голямо количество кръв, което също да заблуди пациента.

Повръщането на кръв е симптом най-често при заболявания на хранопровода, стомаха и черния дроб. Злокачествените заболявания на хранопровода, някои редки заболявания и наличието на хиатална херния могат да причинят кървене, което от своя страна до доведе до повръщане на кръв. По отношение на стомаха и дванадесетопръстника трябва да се отбележи, че язвената болест и някои форми на гастрит могат да доведат до активно кървене и повръщане на кръв. Лечението на кървящи язви и гастрити се извършва в болнично заведение и има много добри резултати и добра прогноза за пациента. Не така стоят нещата при злокачествените заболявания на стомаха и хранопровода. Когато те се проявят с кървене и повръщане на кръв обикновено става въпрос за напреднало заболяване, което не може да бъде повлияно и прогнозата е неблагоприятна.

Друга група особено тежки заболявания, които могат да причинят кървене и повръщане на кръв са чернодробни заболявания като най-често става въпрос за чернодробна цироза. Чернодробната цироза предизвиква образуване на разширени вени в хранопровода, които при своето спукване причиняват масивен кръвоизлив, а състоянието е животозастрашаващо. Веднъж установени, вариците на хранопровода подлежат на периодично наблюдение и над определена големина се предприема процедура, която ги отстранява по време на ендоскопско изследване. Тази процедура значително подобрява прогнозата на пациента и може да бъде животоспасяваща.

Кървенето от гастроинтестиналния тракт (храносмилателна система) може да бъде придружено с отделяна на кашави зловонни черни изпражнения или директно кръв и развитие на анемия. Повръщането на кръв е симптом на такова кървене и изисква незабавно посещение на лечебно заведение. Установяването на точната причина става чрез извършването на ендоскопско изследване – оглеждане на хранопровода и стомаха с тръбичка, която има източник на светлина и камера. Едва след подобно изследване може да се вземе решение как да се лекува съответния пациент.

Хемороидите – причини, лечение, диета

Хемороидите – причини, лечение, диета

Хемороидите – причини, лечение, диета

Хемороидите представляват подути кръвоносни съдове на ректума. Хемороидалните вени са разположени в най-ниската част на ректума и ануса. Понякога те се подуват, така че венозните стени стават опънати, тънки, възпалени и раздразнени и са болезнени от преминаващите изпражнения по време на дефекация. Хемороидите се класифицират в две основни категории: вътрешни и външни.

Вътрешните хемороиди се намират достатъчно далеч във вътрешността на ректума, че не могат да бъдат видяни с просто око. Те обикновено не болят, защото инервацията в част на ректума е по-особена. Кървенето може да бъде единственият признак, че с тях има някакъв проблем. Понякога вътрешните хемороиди имат такава големина, че се получава пролапс или започват да стърчат извън аналния сфинктер, състояние, което е изключително неприятно за пациента. Пролапс на хемороиди може да боли, защото областта на ануса е гъсто инервиран от чувствителни на болка нервни окончания. Пролапсът на върешни хемороиди може да бъде репониран (върнат обратно) сравнително лесно от всеки лекар по време на преглед. Външните хемороиди се намират в рамките на ануса и обикновено са болезнени, когато са възпалени. Ако външен хемороид се възпали той може да се почувства, обикновено боли и се вижда добре. Понякога във вътрешността на съда се получава кръвен съсирек, хемороидът тромбозира, става твърд и много болезнен и може да се спука с изтичане на голямо количество кръв. Тази кръв обикновено се вижда по тоалетната чиния след изхождане. Именно това състояние обикновено плаши пациентите и ги кара да потърсят лекарска помощ.

Анално кървене и болка от всякакъв вид трябва да бъдат оценени от квалифицирано медицинско лице. Подобно състояние може да бъде животозастрашаващо, а може и да има за първопричина рак на дебелото черво. Хемороидите са най-честата причина за анално кървене и рядко са опасни, но въпреки това диагнозата трябва да се постави едва след инструментален оглед от гастроентеролог. Не са рядкост случаите, при които хемороиди, които кървят незабелжимо да предизвикат тежки анемии с чувство на лесна умора и слабост у пациента. Прегледът при такива опплавания обикновено се състои в проникване с пръст с ръкавица намазана с лубрикант от страна на лекаря в аналното отвърстие и щателно опипване на хемороидалните възли и последващо ендоскопско изследване с ректоскоп или колоноскоп, ако се налага. Около 30% до 40% от хората се смята , че страдат от хемороиди в някакъв момент от животаси. Най-често първата поява е между 20 и 50 години. Изследователите не са сигурни какво причинява хемороидите. „Слаби“ вени, водещи до хемороиди, както и други видове разширени вени могат да се наследяват, но се придобиват и при различни условия на живот, труд и навици.

Смята се, че повишеното коремно налягане причинява повишено налягане в хемороидалните вени и като следствие тяхното разширяване. Налягането може да бъде причинено от затлъстяване, бременност, изправено или седнало положение за дълги периоди, хроничен запек, кашлица, кихане, повръщане, и задържане на дъха при напрягане по време на тежък физически труд.

Диетата има ключова роля в причиняването и предотвратяването на хемороидите. Хората, които постоянно приемат храна с високо съдържание на фибри имат по-малка вероятност да получат хемороиди, но тези, които предпочитат по-концентрирани и преработени храни са с по-висок риск за хемороиди. Диета с ниско съдържание на фибри или прием на недостатъчно течности може да предизвика запек, който може да допринесе за хемороиди по два начина: насърчава напрягането при изхождане заради намаления мотилитет на червата и дразни наличните хемороиди чрез образуване на твърди изпражнения, които допълнително дразнят възпалените и подути вени.

Хората, които работят предимно седнали, не се хранят рационално, страдат от запек и не могат да се движат активно, могат да направят няколко стъпки за предотвратяване на образуването на хемороиди или облекчаване на вече появилите се такива.

Увеличаване фибрите в храната

Хемороидите е по-вероятно да възникнат при хората, които имат склонност към запек. Един от най-лесните природни начини за нормализиране изхожданията е чрез попълване на фибри в диетата или приемане на добавки като пектин. Добавянето на фибри към диетата е универсален препоръката на двете семейни лекари и гастроентеролози,“ казва д-р Kussin. Големите хранителни източници на фибри включват:

– Бобовите растения, като грах, леща, боб, лимец, елда

– Пълнозърнестите храни, като например ечемик, трици люспи, овесени ядки и кафяв ориз

– Зеленчуци, като артишок, зелен грах, броколи, брюкселско зеле и

– Плодове, като малини, круши, ябълки, банани

Прием на достатъчно вода

Тази стратегия за предотвратяване на хемороидите е проста и евтина, но се оказва, че е най-малко прилаганата от пациентите. Заедно с яденето на здравословна диета, пълна с фибри, адекватна хидратация е ключът към нормална дефекация. Пиенето на шест до осем чаши вода всеки ден, не само поддържат храносмилателната система да работи безпроблемно, но е и от полза за цялото тяло.

Упражнения

Умереното движение подобрява мотилитета на дебелото черво и съответно профилактира хемороидите. Движение като дълго ходене пеша, тичане, различни динамични спортове имат позитивен ефект. Трябва да се ограничават натоварвания, които повишават налягането в коремната кухина. Вдигането на всякакъв вид тежести е противопоказно.

Бъдете внимателни, когато става въпрос за слабителни

При запек, някои добавки, по-специално на основата на майчин лист могат да са твърде драстични и да доведат до тежко възпаление на хемороидите. Както запекът, така и диарията има неблагоприятен ефект върху състоянието на хемороидите. Повечето осмотични лаксативи не са добър избор за страдащите от хемороиди.

Приемът на дразнещи храни също има негативен ефект и може да предизвика възпаление на хемороидите. Лютите храни, особено лют пипер, къри, чили и др. имат агресивен характер и след преминаване през храносмилателния тракт в състава на изпражненията. Тези съставки имат силно иритативен ефект и дразнят хемороидалните възли, предизвикват болезненост и възпаление. Хората с оплаквания от хемороиди трябва да избягват такива храни.

Диетичните и хигиенни правила не отменят използването на медикаменти в случаите, когато състоянието на хемороидите налага лечение. Съществуват различни по състав кремове, пяни, емулсии, както и медикаменти за перорална употреба, които са предназначени за различните прояви на хемороидалната болест. Тежките и неповлияващи се от лечение хемороиди могат да бъдат премахнати оперативно. Преценката за това става след обстоен преглед.

Хиперактивното дете

Хиперактивното дете

Хиперактивното дете

Дори бегъл поглед над заглавията на публикуваните до днес книги по психология създава впечатление, че най-разпространената към днешна дата форма на хронично нарушение на поведението в детска възраст, се явява синдромът на дефицит на вниманието, придружен от хиперактивност (СДВХ). По различни данни честотата му е от два до девет процента при децата в доучилищна възраст. Следователно, във всеки клас от двадесет и пет ученика вероятно присъстват едно – две хиперактивни такива. Според много учители, такива деца влияят на поведението на целия клас.

СДВХ се характеризира с нарушение на вниманието, двигателна хиперактивност и импулсивно поведение. Освен това, за болшинството деца с този синдром, са характерни недостатъци в координацията на движенията, недоразвита фина моторика. Така възникват трудности при завързване връзките на обувките, използване на ножица, усвояване навици за рисуване и писане.

Като правило, симптомите на СДВХ се забелязват от обкръжението на детето в доучилищна възраст, в периода около четири години. У дома тези деца често страдат от постоянни сравнения с братята и сестрите, или с познати връстници, които демонстрират добро поведение и успех в училище. Родителите се дразнят от тяхното безпокойство, емоционална неустойчивост, недисциплинираност, неакуратност. Такива деца не са в състояние да се отнасят отговорно към изпълнението на ежедневните задачи. Напомнянията и наказанията не водят до желаните резултати. Освен това, могат да се наблюдават упорство и агресивност.

Но, когато детето тръгва на училище за тези родители, които по-рано са били търпеливи и са приемали отрочето си безусловно, сега започват трудностите. Не трябва да се подминава фактът, че за ученика възникват все по-сериозни затруднения и нови конфликти: усвояването на училищните навици и слабата успеваемост се съчетават с неувереност и занижена самооценка. Наблюдават се проблеми в отношенията със съучениците и учителите. Зачестяват нарушенията в поведението.

Именно в училищните години все по-често се наблюдават нарушения във вниманието, във връзка с повишените изисквания в процеса на обучение. При това, болшинството от тези деца имат добро ниво на интелектуално развитие, за което свидетелстват резултати от направените тестове. Въпреки тях, по време на час им е трудно да се справят с поставените задачи, тъй като изпитват затруднения в организацията и завършването на работата. Такива деца много бързо се самоизключват от процеса на изпълнение на заданията. Техните писмени работи изглеждат небрежни и пъстреят от грешки, които могат да са в резултат от невнимание, неизпълнени указания на учителя, или просто налучкване на отговорите, без анализ на всички възможни варианти.

Хиперактивността на децата със СДВХ се характеризира с това, че са необичайно подвижни, през цялото време тичат, въртят се, опитват се да се изкачат някъде. Родителите ги описват като „постоянно движещи се, все едно са им прикрепили мотор”, неспособни да стоят на едно място. Повишената им моторна активност бива бизцелна, несъответстваща на изискванията на конкретната обстановка. При това, много родители считат, че подобно поведение е „избиване на енергия”. Движението за хипердинамичното дете, това е изразходване на енергия, но в никакъв случай не е конструктивна активност. Ако го уплашиш, развълнуваш, или обидиш, то ще тича, крещи, тропа с крака. „Безумна суета” – това е реакция на внезапно променящата се, следователно потенциално опасна ситуация. Хиперактивността се проявява не само с двигателна активност (която се наблюдава дори в часовете на сън), но и с безпокойство, много ненужни движения, по време на изпълнение на конкретна задача, изискваща да се стои мирно (детето стои на масата, но не е в състояние да удържи ръцете и краката си).

Съществува възрастова динамика на проявление на хиперактивността: пикът се проявява в предучилищната и начална училищна възраст. В по-голяма възраст се проявява с неутойчивост, суетливост, признаци на двигателно безпокойство (върти се или се клати, седейки на стола).

При тези деца импулсивността обичайно се наблюдава, както в разнообразните ежедневни ситуации, така и при изпълнение на училищни задачи. Изразява се в това, че детето често действа, без да помисли предварително. По време на час трудно дочаква реда си, прережда съучениците, отговаря на въпросите неправилно, неизслушвайки ги докрай. По време на час може да става, без разрешение от местото си, да се намесва в чужди разговори. Не е в състояние да следва правилата на игрите. Заради импулсивността си хиперактивните деца са склонни към травми, тъй като често не се замислят за последствията от постъпките си. Именно те в ранна възраст често падат от количката в присъствието на майките си, по невероятен начин измъкват пръчките от детските си кошарки и се нараняват, изсипват върху себе си купата с топла храна, увреждат домашната техника и т. н.

Нарушенията на вниманието се проявяват в трудност да се задържи то (детето е неорганизирано и несамостоятелно, не може да доведе изпълнението на поставената задача докрай), повишена избирателност (неспособно е да се съсредоточи повече от няколко минути върху еднократноповтаряща се трудна дейност), характеризира се с чести преходи от едно занимание към друго.

С напредване на възрастта хиперактивността при децата със синдром на дефицит на внимание значително намалява, или изчезва. Но, нарушенията във вниманието и импулсивността, в повечето случаи, се съхваняват и в напреднала възраст. При това е възможно увеличаване нарушенията в поведението, агресивността, трудностите във взаимоотношенията в семейството и училището, намаляване успеваемостта. По данни на някои изследователи, нарушенията в познавателните функции и поведението се съхраняват почти в 70% от подрастващите и повече от 50% при възрастните.

Корекционната работа с хиперативните деца трябва да е подчинена на решаването на следните задачи:

1. Стабилизиране обстановката в семейството, взаимоотношенията с родителите и други родственици. Важно е да се предотврати възникването на нови конфликтни ситуации.

Възможно е за решението на този сложен проблем да се обърнете за помощ към специалист. Често в семейство, в което расте хиперактивно дете, възниква излишно напрежение, образува се „омагьосан кръг” от който, с напредване на времето, е все по-трудно да се измъкнат. Подобрението в състоянието на дете със СДВХ зависи не само от специално назначеното лечение, а в значителна степен и от позитивното, уравновесено и последователно отношение към него. Близките трябва да му разяснят проблемите пред него: че постъпките му не са умишлени и заради негови личностни особености не е в състояние да контролира възникващите сложни ситуации. При това, всички членове на семейството трябва да разбират какво се случва с него и да се придържат към единна тактика на възпитание.

Във възпитанието му е необходимо родителите да не прибягват към крайности: проява на голяма мекушавост или повишени изисквания (в съчетание с педантична жестокост и наказания), които то не е в състояние да изпълни. Честите промени в укзанията и колебанията на настроенията на родителите оказват на такова дете много по-силно негативно въздействие, отколкото на едно здраво дете.

Необходимо е да се избягва преуморяването му, свързано с голямо количество информация, което може да предизвика раздразнителност. Без да е необходимо, не трябва да се води на места, където се струпват много хора: базари, хипермаркети, или шумни компании. По време на игра е желателно да се ограничи само с един партньор. При хиперактивните деца е необходим, колкото и въздуха, строг дневен режим, който да се изпълнява ежендевно и неизменно, олицетворяаващ постоянството в условията на съществуване.

2. Не жалете усилията си, за да формирате у него навици за послушание, акуратност, самоорганизация, способност да планира и довежда до край започнатите неща, да развивате у него чувство на отговорност за собствените постъпки. За да се постигне по-добра концентрация на вниманието, при изпълнение на домашните задачи, е необходимо да се намери в апартамента тихо място за него, с минимално количество дразнещи и отвличащи вниманието фактори. В процеса на подготовка на училищните задачи, е необходим контрол, от страна на единия родител, за да се убеди, че то продължава да работи. През 15 – 20 минути му разрешавайте да стане и да се раздвижи за 5 минути, а после да се завърне към уроците.

Всеки път му давайте не повече от една – две интрукции, имащи конкретен характер.

Ефективен начин да му се напомня е изготвянето на специални листчета. Изберете две най-важни задачи за деня, които детето може успешно да изпълни. След това напишете тези задачи на листчета. Окачете ги на специалната „дъска за обяви” в стаята му. На тях е полезно да се даде информация не само в писмен вид, но и в образна форма, т. е. възможно е да направите рисунки, съответстващи на определеното съдържание. При изпълнение на съответното поръчение, детето трябва да постави върху листчето специален знак.

Още един начин за възпитаване навиците за самоорганизация – използване на цветна маркировка. Например, ако за заниманията по различни училищни предмети въведете тетрадки с определени цветове (зелени по природознание, червени по математика, сини по писане), то детето ще ги намира по-лесно. Когато тетрадката бъде завършена, може да я поставите в папка със същия цвят. При необходимост, без излишна загуба на време, лесно може да се намерят записки от по-рано учен материал. За въвеждане на порядък в стаята, също така могат да помогнат цветовите обозначения: моливникът да е син, кутията за играчки – жълта и др. Значителната по площ и добре обозначена с цветна маркировка, съответстваща на съдържанието кутия, позволява успешно да се разрешат поставените задачи.

3. Как да приучим детето с хиперактивност на уважение към обкръжаващите го хора, на правилно речево общуване, на контрол върху собствените емоции и постъпки и навици за ефективно социално взаимодействие с другите?

Правилата и поведението, които предлагаме на детето, трябва да са прости, разбираеми и целенасочени и да се предоставя определено време за изпълнението им. Трябва да му се обясни, че за добро поведение ще получи поощрение и награда, а за неизпълнение ще бъде санкционирано (временна забрана на любимите занимания, например). Обсъждайте с него поведението му спокойно и доброжелателно. При неоходимост да промените държанието му, е важно да изберете един проблем, а не няколко наведнъж. За развитие на фината моторика и общата организация на движение е полезно да го включите в занимания по хореография, тенис, плуване, карате (но не и силови спортове, като борба, бокс, които са потенциално травматични, а непосредствените телесни контакти водят до превъзбуждане).

4. Привлечете на помощ специалист и се постарайте заедно да установите контакт с училищните педагози, като им дадете информация за същността и основните проявления на СДВХ, за ефективните методи на работа с такива ученици. Нежеланието на учителя да вникне в проблема е тревожен сигнал. Ако съдбата е сблъскала вашето дете с педагог, който го причислява към неуспешните и невъзпитаните, или прехвърля всички възпитателни задачи на родителите, не изпитвайте чувство за вина и не се отказвайте. Всяко дете има право на уважение и психологически грамотно отношение към себе си. Има право на средно образование.

По възможност, от педагогът се изисква да игнорира лошите постъпки на детето и поощрява доброто поведение. Трябва да се направи оптимален избор на място, където да стои то в час: в средата на класната стая, срещу дъската и недалеч от учителското бюро. То трябва да има възможност за бърз контакт с него, в случай на затруднение. Учителят трябва да преподава задачите от урока постепенно, на определени интервали от време. Ако ученикът трябва да изпълни по-обемно задание, то трябва да му се предложи във вид на няколко части, а педагогът периодично да контролира хода на работа върху всяка една от тях. Желателно е да обяснява всяка задача по няколко пъти, докато стане сигурен, че децата са го разбрали. За да задържи вниманието на хиперактивното дете, той може да се договори с невнимателните ученици за специални, известни само на тях „секретни знаци”, които да използва всеки път, когато детето спре да внимава.

5. Помогнете му да повиши самооценката си, увереността в собствените сили, работейки върху усвоените нови навици, успехите в училище и в ежедневния живот. Определете силните страни в личността му и доброто развитие на висшите психични функции и навици, за да се ползвате от тях при преодоляване на възможни трудности. И така, на всички, които се сблъскват с проблемите на СДВХ, желаем оптимизъм и търпение.

По материали от чуждия печат

Статията има информативен характер и не може да замести консултацията с психолог.

Хроничният гастрит и хеликобактер пилори

Хроничният гастрит и хеликобактер пилори

Хроничният гастрит и хеликобактер пилори

Хроничният гастрит е заболяване, при което се наблюдават и сезонни обостряния.

Диагнозата на това заболяване е предимно ендоскопска – чрез въвеждане през устата на апарат, който завършва с камера и източник на светлина и чрез който се оглеждат хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника.

Голяма част от хроничните гастрити се причиняват от бактерий, познат като Хеликобактер пилори. При доказан гастрит е препоръчително и извършване на изследване за този бактерий, тъй като неговото премахване (ерадикация) обикновено премахва и симптомите. Най-често изследвания за този бактерий може да се направят по време на ендоскопия, чрез вземане на кръв или изпражнение. При наличие на гастрит без да се установява такава инфекция се прилагат медикаменти, които намаляват киселинността в стомаха и помагат на лигавицата да се възстанови. По време на обострянията се налага прием на подобен медикамент. Най-често използваните медикаменти изискват прием на гладно и бързо повлияват оплакванията. Независимо от бързия ефект трябва да се спази предписаният срок на лечението. Премахването на инфекцията с Хеликобактер пилори налага прием на няколко антибиотика заедно с медикамента, намаляващ киселинността в стомаха. Това обикновено е за период от около 10 или 14 дни. Ако вече е правен курс на лечение на инфекцията с Хеликобактер пилори е препоръчително да се проследи резултатът от това лечение.

Съществуват щамове, които са резистентни на определена терапия и това може да наложи повторно лечение. Не без значение е и повторното заразяване, което става по битов път, включително и в заведения за обществено хранене. Правилното и своевременно лечение на хроничния гастрит предотвратява развитието на усложнения на заболяването.

Диетичният режим и изключването на дразнещи храни може да подпомогне преодоляването на неприятните симптоми на заболяването.

Автор: д-р Камен Данов – гастроентеролог с МЦ ЛОРА за жената