Бъбреците могат да губят своята функция дълго време, без да усещаме нищо необичайно. Затова профилактичните изследвания са особено важни – те могат да открият проблем, преди да се появят сериозни оплаквания.

Какво представлява бъбречната недостатъчност?

Бъбреците филтрират кръвта, отстраняват отпадните вещества и излишните течности, участват в регулирането на кръвното налягане и поддържат баланса на важни минерали в организма.

Когато тази функция се наруши внезапно, говорим за остро бъбречно увреждане. При постепенно и продължително влошаване може да се развие хронично бъбречно заболяване, което в напреднал стадий води до бъбречна недостатъчност.

Кои са причините?

Най-честите причини за хронично бъбречно заболяване са:

• Захарният диабет и високото кръвно налягане.

• Възпалителни и някои автоимунни заболявания.

• Наследствени заболявания, включително поликистоза на бъбреците.

• Повтарящи се инфекции, бъбречни камъни или запушване на пикочните пътища.

• Продължителна или неправилна употреба на определени лекарства, включително някои обезболяващи.

Острото бъбречно увреждане може да настъпи и при тежко обезводняване, сериозна инфекция, значителна кръвозагуба или внезапно нарушаване на кръвоснабдяването на бъбреците.

Как да разпознаем симптомите?

В ранните стадии хроничното бъбречно заболяване често протича без симптоми. С напредването му могат да се появят:

• Подуване на глезените, краката или около очите.

• Необичайна умора, отпадналост и затруднена концентрация.

• Промени в уринирането, включително по-често уриниране през нощта.

• Трайно пенеста урина, която може да е признак за белтък в нея.

• Гадене, намален апетит, сърбеж или задух при по-напреднало заболяване.

Тези признаци не са специфични само за бъбречни проблеми. Липсата им обаче също не изключва заболяване.

Важно: внезапното значително намаляване или спиране на урината, тежкият задух или бързо нарастващите отоци изискват незабавна медицинска оценка.

Как се поставя диагнозата?

Основните изследвания включват:

• Кръвно изследване за креатинин и изчисляване на скоростта на гломерулна филтрация (eGFR), която показва колко добре бъбреците филтрират кръвта.

• Изследване на урина и съотношение албумин/креатинин в урината, което помага да се открие ранно бъбречно увреждане.

• Измерване на кръвното налягане и при необходимост ехография на бъбреците.

За хронично бъбречно заболяване обикновено се търсят промени, които продължават поне три месеца. При съмнение за остро увреждане оценката не бива да се отлага.

Какво ново предлага медицината?

Съвременната медицина все по-силно се насочва към ранното откриване и забавянето на бъбречното увреждане, вместо да се изчаква появата на тежки симптоми.

Натрупаните научни данни подкрепят употребата на определени лекарства, включително SGLT2 инхибитори при подходящи пациенти, които могат да забавят прогресията на хроничното бъбречно заболяване и да намалят риска от сърдечносъдови усложнения. При някои пациенти се прилагат и други съвременни терапии според причината за заболяването и индивидуалния риск.

Изследователите разработват и усъвършенстват методи за по-ранна оценка на риска, включително биомаркери и прогностични модели. Това не означава, че съществува универсален тест или лечение, подходящо за всички – изборът се прави от лекар.

Как да предпазим бъбреците си?

• Следете кръвното налягане и кръвната захар.

• Правете профилактични изследвания, особено ако имате диабет, хипертония или фамилна обремененост.

• Ограничете прекомерната употреба на сол и поддържайте здравословно тегло.

• Приемайте достатъчно течности според индивидуалните си нужди и лекарските препоръки.

• Не злоупотребявайте с обезболяващи и не приемайте лекарства или хранителни добавки без подходяща консултация.

• Не пренебрегвайте промените в уринирането, отоците и необичайната умора.

Погрижете се за бъбреците си навреме!

Бъбречните заболявания не винаги предупреждават с ясни симптоми. Но навременната консултация и правилните изследвания могат да помогнат за ранното откриване на проблема и за запазване на бъбречната функция.

Доверете се на специалистите на МЦ ЛОРА. При съмнения или наличие на рискови фактори потърсете лекарска консултация и обсъдете кои изследвания са подходящи за вас. Може да запишете час за преглед на телефоните на МЦ ЛОРА – Позитано или през superdoc.bg.

Жегата не мъчи само сърцето, кръвното и кожата. Бъбреците също плащат цена за високите температури – особено когато водата не достига. А най-коварното е, че може изобщо да не разберем.

През лятото организмът губи повече течности чрез потта, а бъбреците трябва да работят усилено, за да поддържат баланса на вода и соли.

При сериозно обезводняване това може да натовари бъбречната функция, а концентрираната урина създава и по-благоприятни условия за образуване на бъбречни камъни.

И тук идва проблемът:

Бъбреците не са орган, който непременно „ще ни се обади“ с болка, когато има проблем.

В ранните стадии на хроничното бъбречно заболяване много хора нямат никакви симптоми. Понякога първият сигнал идва не от болката, а от едно изследване на кръв или урина.

7 грешки, които правим през лятото

1. Пием вода чак когато ожаднеем

Жаждата не винаги е най-добрият ориентир в горещо време. Ако прекарваме часове на слънце, спортуваме или работим физически, загубата на течности може да бъде значителна.

По-добрият навик: носете вода със себе си и приемайте течности регулярно, особено при физическо натоварване и високи температури.

2. Заместили сме водата с кафе, алкохол и сладки напитки

Студеното кафе може да изглежда като спасение в жегата, а коктейлът – като награда след плажа. Но те не трябва да бъдат основният начин, по който хидратираме организма.

Водата остава най-простият избор, а количеството течности трябва да се съобразява с индивидуалното здравословно състояние.

3. Пием огромно количество вода наведнъж

След цял ден навън да се приберем и да изпием литър вода на един дъх не е добра стратегия.

По-разумно е течностите да се приемат постепенно през деня, вместо да се опитваме вечерта да „наваксаме“.

4. Прекаляваме със солените храни

Чипс, солени ядки, колбаси, сирена и готови храни често присъстват повече в летните менюта – особено около пътувания, плаж и барбекю.

Прекомерният прием на сол е неблагоприятен за кръвното налягане и бъбреците, особено при хора с вече съществуващи рискови фактори.

5. Тренираме в най-голямата жега

„Ще си направя тренировката, пък каквото ще да става“ не е геройство.

Интензивното физическо натоварване при висока температура увеличава загубата на течности и натоварването върху организма. При хора, които работят или спортуват в жега, рискът от топлинен стрес и бъбречно увреждане е особено важен.

Изберете по-хладните часове за спорт и не чакайте да се почувствате зле, за да пиете вода.

6. Взимаме лекарства „на своя глава“

Някои лекарства могат да повлияят бъбречната функция, особено когато организмът е обезводнен.

Затова при високи температури не е добра идея да се приемат обезболяващи или други медикаменти продължително и без нужда, без да се обсъди това с лекар.

7. Казваме си: „Щом не ме боли, значи всичко е наред“

Това е най-опасната грешка.

Ранното хронично бъбречно заболяване често протича без симптоми. Човек може да се чувства напълно добре, а бъбречната функция вече да е нарушена.

Затова профилактиката не трябва да започва чак когато се появи болка.

А кога е време за изследване?

Ако не сте изследвали бъбречната си функция отдавна, лятото е добър повод да обърнете внимание и на този орган.

Особено важно е да не отлагат хората с високо кръвно налягане, диабет, сърдечни заболявания или фамилна обремененост за бъбречни заболявания. Това са сред основните рискови фактори, при които се препоръчва проследяване.

Сред основните изследвания за оценка на бъбречното здраве са кръвен тест за креатинин с изчисляване на eGFR и изследване на урина за албумин/протеин.

Най-важното?

Не чакайте бъбреците да заболят.

Те могат да имат проблем, без да ви предупредят с болка.

Ако отдавна не сте проверявали бъбречната си функция или имате рискови фактори, консултирайте се с лекар и направете необходимите изследвания.

Жегата ще мине. Но добрата профилактика остава.