„Падна ми кръвната захар“ – често чуваме този израз, но знаем ли всъщност какво означава?

Ниската кръвна захар, известна още като хипогликемия, е състояние, при което нивото на глюкозата в кръвта спада под нормалните стойности (обикновено под 3.9 mmol/L). Глюкозата е основният „горивен източник“ на организма, а мозъкът е особено чувствителен към нейния недостиг.

Кога се случва най-често?

Хипогликемията се наблюдава най-често при хора със захарен диабет, особено ако:

• Са приели повече инсулин или лекарства от необходимото;
• Пропуснат хранене;
• Спортуват интензивно без допълнителен прием на храна;
• Консумират алкохол на празен стомах.

Но ниска кръвна захар може да се появи и при хора без диабет – например при продължително гладуване, силен стрес или хормонални нарушения.

Какви са симптомите?

Организмът обикновено дава ясни сигнали:

• Внезапна слабост;
• Изпотяване;
• Треперене;
• Сърцебиене;
• Замайване;
• Чувство на силен глад;
• Замъглено зрение;
• Обърканост.

При по-тежки случаи може да се стигне до загуба на съзнание.

Важно е да реагираме още при първите симптоми.

Как да действаме при ниска кръвна захар?

+ Ако човекът е в съзнание и може да преглъща:

 Дайте бързодействащи въглехидрати:

• 3–4 бучки захар
• чаша плодов сок
• подсладена напитка (не „лайт“)
• мед

След около 15 минути е добре да се измери кръвната захар (ако има възможност).

Ако стойностите остават ниски – приемът се повтаря.

След овладяване на състоянието е препоръчително да се приеме и малко количество по-бавно усвоими въглехидрати (например филийка хляб), за да се предотврати повторно спадане.

+  Ако човекът е в безсъзнание:

• не се дава храна или течност през устата
• търси се спешна медицинска помощ

Кога да потърсим лекар?

• Ако подобни епизоди се повтарят;
• Ако се случват без ясна причина;
• Ако симптомите са тежки;
• Ако има загуба на съзнание;
• Редовният контрол и индивидуално изготвеният терапевтичен план са ключови за превенцията.

Профилактиката е най-доброто лечение

Поддържането на стабилни нива на кръвната захар изисква:

✔ редовно хранене

✔ правилно дозирана терапия

✔ проследяване на стойностите

✔ консултация със специалист при нужда

В МЦ ЛОРА вярваме, че информираността е първата стъпка към здравето.

При въпроси или необходимост от консултация с ендокринолог, нашият екип е насреща след записване на час на телефоните на Регистратура или през superdoc.bg.

Захарта често е там, където не я очакваме. Дори храни, които изглеждат „здравословни“, могат да съдържат добавена захар в изненадващи количества. Разпознаването ѝ е първата крачка към по-добро здраве, повече енергия и осъзнат избор за нашето тяло.

Какво означава „добавена захар“?

Добавената захар е тази, която се прибавя към храната по време на производството, приготвянето или консумацията ѝ – за подобряване на вкуса, консистенцията и трайността. Тук не говорим за естествените захари, които се съдържат в плодовете, зеленчуците и млякото.

Основният проблем е, че добавените захари не носят никаква хранителна стойност – те не могат да Ви осигурят витамини, минерали или фибри. Те добавят само „празни калории“, които лесно се натрупват и могат да доведат до:

* Повишаване на телесното тегло и мазнините около талията;

* Риск от инсулинова резистентност и диабет тип 2;

* Повишени нива на триглицериди и холестерол;

* Зъбен кариес и възпалителни процеси в организма.

Световната здравна организация (СЗО) препоръчва добавените захари да съставляват не повече от 10% от дневния калориен прием, а за оптимални здравни ползи – под 5%. Това означава около 25 грама (или 6 чаени лъжички) на ден за възрастен човек.

Как да я разпознаем на етикета?

Производителите често „маскират“ добавената захар под различни имена. Ето някои от най-често срещаните варианти:

* Глюкозо-фруктозен сироп (или „високофруктозен царевичен сироп“);

* Декстроза, малтоза, сахароза, фруктоза;

* Кафява захар, тръстикова захар, сурова захар;

* Мед, агаве, меласа;

* Концентрат от плодови сокове.

Съвет: ако в състава на продукта видите повече от едно подобно наименование, това е ясен знак, че продуктът съдържа значително количество добавена захар.

Къде най-често се крие захарта?

Захарта не присъства само в десертите – тя е добавка и в редица продукти, които не са сладки на вкус. Ето някои типични примери:

* Зърнени закуски и мюсли барове – често съдържат няколко вида сиропи;

* Ароматизирани кисели млека и напитки с „плодови“ вкусове;

* Кетчуп, барбекю сос и салатени дресинги;

* Готови супи, консерви и замразени ястия – за подобряване на вкуса;

* Енергийни и „диетични“ напитки, които съдържат неочаквано високи нива на захар.

Дори напитка, обозначена като „натурална“, може да съдържа повече захар, отколкото газирана напитка – особено ако е приготвена от концентрат.

Как да ограничим добавената захар?

* Четете етикетите внимателно.
Ако захарта или нейни разновидности са сред първите три съставки, продуктът вероятно съдържа високи количества.

* Избирайте пълноценни и минимално обработени храни.
Плодовете, зеленчуците, пълнозърнестите продукти и ядките са естествено сладки и богати на хранителни вещества.

* Гответе у дома.
Така контролирате количеството захар и сол в храната си.

* Намалявайте постепенно сладките напитки.
Опитайте да ги замените с вода, неподсладен чай или домашно приготвена лимонада с малко мед и лимон.

* Бъдете внимателни със „здравословните“ алтернативи.
Продукти с етикети като „био“, „фитнес“ или „без мазнини“ често съдържат добавена захар, за да компенсират вкуса.

Малките промени водят до големи резултати

Промяната на навиците не става за ден, но всяка стъпка има значение. Когато започнем да четем етикетите и да избираме по-чисти храни, бързо ще усетим разликата – повече енергия, по-стабилно настроение и по-добро общо здравословно състояние.

Да разберем къде се крие захарта е първата крачка към по-осъзнато хранене – и към една по-здрава и балансирана версия на нас самите.

Грижа за себе си с подкрепата на лекарите специалисти от ЛОРА

Редовните профилактични прегледи са също толкова важни, колкото и ежедневните здравословни избори. Консултацията с ендокринолог, диетолог или специалист по вътрешни болести може да помогне да проследите нивата на кръвната захар, холестерола и другите важни показатели.

В Медицински център ЛОРА вярваме, че превенцията е най-доброто лечение. Нашите специалисти ще ви помогнат да изберете индивидуален подход към храненето и начина на живот – за да се чувствате добре днес и утре.

Това са две състояния, които са свързани с възможността на тялото да произвежда или използва инсулин. Инсулин е хормонът, който позволява на глюкозата да навлезе в клетките на тялото, за да се преобразува в енергия. Когато някой има Диабет или развива Инсулинова резистентност, тялото му не може правилно да произвежда или използва инсулина, както един здрав организъм би го направил.

Ако тялото е принудено да отделя повече инсулин от обикновено, за да управлява адекватно нивата на кръвната захар, тогава имаме Инсулинова резистентност.

Инсулиновата резистентност е болестно състояние, при което клетките на тялото реагират по-слабо от необходимото на инсулин. Това води до повишена кръвна захар, но все още не се диагностицира като Диабет. Наричат я още Преддиабет. Добрата новина е, че това състояние е обратимо и все още лечимо с промяна в храненето и със средствата на съвременната медицина.

Диабет тип 2, от друга страна, е заболяване, при което има или тежка Инсулинова резистентност, комбинирана с недостатъчно производство на инсулин от панкреаса, или само значителен инсулинов недостиг.

Инсулинова резистентност

Какво представлява:
Клетките в мускулите, черния дроб и мастната тъкан стават по-малко чувствителни към инсулин, като не абсорбират глюкозата правилно.

Как реагира тялото:
Панкреасът започва да компенсира този недостиг, като произвежда повече инсулин, за да се опита да се справи с повишената захар.

Последици:
С течение на времето този процес може да доведе до Преддиабет и след това до Диабет тип 2.

Какво може да се направи:
Това е състояние, което може да бъде обърнато или забавено чрез нормализиране на теглото, подобряване на храненето и увеличаване на физическата активност.

Диабет тип 2

Какво представлява:
Това е вече сериозно заболяване, което възниква, когато панкреасът не е в състояние вече да произвежда инсулин, за да преодолее клетъчната резистентност, или когато функцията на панкреаса е значително нарушена.

Последици:
Постоянно високата кръвна захар (хипергликемия) може да доведе до развитие на микро- и макросъдови усложнения.

Прогресия:
Прогнозата за развитие на състоянието е сериозна, защото то прогресира с времето поради намалената функция на бета-клетките на панкреаса.

Ключова разлика:

Инсулиновата резистентност е предупредителен сигнал и предшественик на Диабета, а не самото заболяване. Това е сигнал веднага да се вземат марки, да се посети лекар ендокринолог, който да направи надежден протокол за лечение.

Ендокринолозите на МЦ ЛОРА са на Ваше разположение след записване на час на телефоните на Регистратура или през платформата superdoc.bg.

Всички обичаме понякога да се поглезим с парче торта, шоколад или с неустоимо вкусно изглеждащ сладкиш. Когато обаче изпитваме постоянна жажда за „нещо сладичко“, тази страст може да се превърне в сериозен здравословен проблем. Нормално ли е да ни се ядат толкова много сладки храни? Какво трябва да направим, за да спрем тази порочна практика и кога е време да се свържем със специалист?

Защо ни се яде постоянно сладко?

* Възможно е да сме развили психологическа зависимост
Изследванията показват, че желанието за храна може да бъде причинено от спомени, а не от реални телесни сигнали за набавяне на сладко.

Сладките храни често се свързват с празнуване, радост и връщат спомени от минали срещи със семейството и приятелите. Нещо повече, това не винаги е очевидна връзка – може да се случи на подсъзнателно ниво. Често на човек му липсват емоции и спомените могат да се превърнат в лоши навици, които от своя страна се засилват под влияние на скуката и обездвижването.

* Нарушена мозъчна активност
Хипокампусът участва в регулирането на храненето. Ако функционирането му е нарушено, а това може да се случи поради болест, стрес или прекомерно строга диета, хранителните навици могат да се променят към по-лошо.

* Хормонални промени
Серотонинът е невротрансмитер, необходим за регулиране на настроението, а неговият дисбаланс допринася за развитието на депресия. В известен смисъл, консумацията на сладки, богати на въглехидрати храни може да бъде начин за самолечение на депресията. Изследванията подкрепят тази теория: консумацията на храни с високо съдържание на въглехидрати повишава нивата на серотонин, докато храни с високо съдържание на мазнини и протеини могат да ги намалят.

* Липса на някои микроелементи
Ако жадуваме за сладко, на тялото ни може да му липсват калций и магнезий. Между другото, безпричинната тревожност и хроничният стрес могат да възникнат поради липса на магнезий. Друг микроелемент, за който трябва да помислите да си набавите, е хромът. Той е важен за регулиране на въглехидратния метаболизъм и повишава чувствителността на клетките към инсулин.

* Небалансиран начин на живот
Нормалното желание за сладко може да се появи поради банален глад, когато „ни се иска нещо вкусно“. Това е обикновен сигнал от тялото за липса на хранителни вещества. Но липсата на енергия и постоянното желание за ядене на повече прости въглехидрати е резултат от липса на сън и физическа умора. Обърнете внимание на навиците си.

* Заболявания
Изразеното желание за сладкиши е маркер за развитие на инсулинова резистентност. Това състояние винаги води до повишена консумация на сладкиши и нишестени храни.

Хроничното възпаление, например в стомашно-чревния тракт, също може да провокира желание за сладко. Не трябва да забравяме и за психологичните причини – повишеното желание за сладко може да бъде маркер за депресивно състояние.

Как прекомерната консумация на сладкиши може да ни навреди?
Не бива да забравяме, че прекомерната консумация на прости въглехидрати и рафинирани захари води до сериозни проблеми: метаболитен синдром, затлъстяване, диабет и други животозастрашаващи състояния. Прекомерното желание за сладко трябва да се разглежда като сигнал за необходимостта от преразглеждане на диетата и начина ви на живот. Струва си да обърнете внимание на баланса в храненето, включването на по-здравословни алтернативи в диетата и евентуално да се консултирате с диетолог.

Как да се избавим от преяждане със сладки храни?
Няма да е възможно веднага да изградите правилно диета и да се придържате към принципите на здравословното хранене. Затова опитайте някои начини да се разсеете от прекомерния апетит за сладко.
* Превключете вниманието си към други неща
Ако изпитвате неустоимо желание да изядете още един бонбон, направете си разходка или предприемете някаква физическа активност. Това може да бъде излизане на чист въздух, няколко упражнения или почистване на стаята.

* Запасете се със здравословни закуски и дръжте нездравословните храни далеч от вас. Малко вероятно е желанието ви за сладко да е толкова силно, че да сте готови да зарежете всичко и хукнете из града в търсене на торти. А здравословните мюсли, плодове и зеленчуци ще ви помогнат да проконтролирате апетита си.

* Планирайте ежедневния си начин на живот
Често желанието за прости въглехидрати е резултат от липса на енергия, която се възстановява основно чрез достатъчен сън.

Посетете общопрактикуващия лекар, за да разберете корените на причините за жаждата за сладко, ако не можете да намерите начин да се борите с него. Може да се наложи да се консултирате с ендокринолог и психолог, защото хормоналният дисбаланс и дори липсата на емоции често водят до преяждане.

Към лекар с каква специалност да се обърнем?
Гладът за сладко е многофакторен и индивидуален проблем, но в по-голямата част от случаите си струва да се започне с тестове за инсулин, глюкоза, катехоламини (адреналин, норепинефрин, допамин, серотонин) и изчисляване на индекса HOMA-IR. Последният е отговорен за нивото на глюкоза и инсулин в кръвта. Това се прави при диетолог.

Освен това не би било излишно да се проверят хормоните на щитовидната жлеза, нивото на магнезий, желязо и витамини от група В, за което Ви е необходим преглед при ендокринолог.

При инсулинова резистентност по различни причини, които най-често са свързани с начина на живот – липса на активност, много бърза храна в диетата – връзката между инсулина и глюкозата се нарушава. С други думи, глюкозата „не усеща“ инсулина докрай. Това води до повишаване на инсулина в кръвта и появата на желание за сладко.

Дългосрочно недостигът на витамини и микроелементи — желязо, магнезий, витамини от група В и други — също може да причини желание за ядене на сладкиши, за да се попълни енергията.

Специалистите в МЦ ЛОРА са на Ваше разположение за преглед и консултация след записване на час на телефоните на Регистратура или през платформата superdoc.bg.

Очакваме Ви!