Артериалното налягане не е постоянна величина. То се влияе не само от стреса, храненето и начина на живот, но и от времето навън. Много хора с хипертония забелязват, че при рязка смяна на сезоните кръвното им налягане започва да „играе“ – ту се покачва, ту спада, появяват се главоболие, отпадналост, сърцебиене или световъртеж.

Това не е случайно. Организмът ни постоянно се адаптира към температурата, влажността, атмосферното налягане и промените в дневната светлина. Именно затова преходните сезони – пролет и есен – често са по-трудни за хората с високо кръвно налягане.

Как сезоните влияят на кръвното налягане?

През студените месеци кръвоносните съдове се свиват, за да се запази топлината в тялото. Това повишава съпротивлението в съдовете и често води до по-високи стойности на кръвното налягане.

През топлите месеци съдовете се разширяват, организмът губи повече течности чрез изпотяване и при някои хора кръвното може да спадне прекалено много. Именно тогава се появяват: отпадналост, замайване, чувство за „омекване“, ускорен пулс, лесна умора.

Рязката промяна във времето също може да натовари сърдечно-съдовата система, особено при хора с вече установена хипертония.

Нужно ли е да променяме лекарствата си?

Това е един от най-честите въпроси на пациентите.

Отговорът е: никога не променяйте сами дозата или вида на медикаментите си!

При някои хора през лятото действително може да се наложи корекция на терапията, защото кръвното налягане естествено спада. При други обаче стойностите остават високи независимо от сезона.

Само лекар може да прецени:

• дали медикаментите са подходящи;

• дали дозата е оптимална;

• дали има риск от прекалено ниско кръвно;

• дали терапията трябва да се промени временно или трайно.

Особено опасно е пациентът сам да спре лекарствата си, защото „се чувства добре“. Хипертонията често протича без симптоми, но може да уврежда сърцето, бъбреците и кръвоносните съдове години наред.

Колко често трябва да ходим на профилактичен преглед?

Много хора посещават кардиолог едва когато се появят сериозни симптоми. Това е грешка.

При установено високо кръвно налягане профилактичният преглед е важен дори когато се чувствате добре.

Обикновено се препоръчва:

• поне един профилактичен преглед годишно;

• по-чести посещения при промяна на терапията;

• контролни прегледи при резки колебания в стойностите;

• проследяване при наличие на диабет, наднормено тегло или сърдечни заболявания.

Редовното измерване у дома също е изключително важно. Добре е стойностите да се записват, за да може лекарят да проследи тенденциите.

Как да избегнем резките промени в кръвното?

Няколко малки навика могат значително да помогнат:

* Пийте достатъчно вода!

Дехидратацията е честа причина за спадове и колебания в налягането, особено през топлите месеци.

* Ограничете солта!

Прекомерният прием на сол задържа течности и повишава кръвното налягане.

* Не пропускайте добрия сън!

Недоспиването и хроничната умора влияят директно върху сърдечно-съдовата система.

* Движете се редовно!

Разходките, умереното натоварване и ежедневната активност подпомагат контрола на кръвното.

* Избягвайте рязкото изправяне!

Особено в жегите, това може да предизвика внезапен спад и замайване.

* Следете реакцията на организма си!

Главоболие, шум в ушите, тежест в гърдите, сърцебиене или замайване не бива да се подценяват.

Кога трябва да потърсим лекар?

Не отлагайте преглед, ако имате:

• чести главоболия;

• високи стойности над 140/90;

• стягане в гърдите;

• задух;

• сърцебиене;

• замайване;

• внезапна слабост или изтръпване.

Навременният контрол на кръвното налягане може да предотврати сериозни усложнения като инфаркт, инсулт и сърдечна недостатъчност. Лекарите на МЦ ЛОРА ще Ви консултират и ще регулират симптомите Ви след записване на час на телефоните на Регистратура или през платформата superdoc.bg.

Спортът е символ на здраве, енергия и дълголетие. Кардиолозите по цял свят насърчават редовната физическа активност като един от най-сигурните начини да предпазим сърцето си от заболявания. Но покрай нарастващата популярност на интензивните фитнес програми често възниква въпросът: Възможно ли е прекомерният или неправилно дозиран спорт да натовари сърцето прекалено?

Как реагира сърцето на натоварване?
Сърцето е мускул – и както всеки мускул, то се адаптира към тренировките. При редовна аеробна активност (бягане, колоездене, плуване):
* Сърдечната честота в покой намалява;
* Ударният обем се увеличава;
* Кръвообращението става по-ефективно;
* Рискът от инфаркт и инсулт намалява

Може да се стигне до явление, което често се нарича „спортно сърце“ – физиологична адаптация, която не е заболяване, а естествен отговор на организма към натоварването. Спортното сърце е телесен феномен. Характерно за него е настъпването на структурни и функционални изменения в сърдечния мускул, които са резултат от усилените тренировки. Така тялото се приспособява към необичайната активност.

Кога натоварването може да стане рисково?
Проблеми могат да възникнат в няколко ситуации:

1. Скрито сърдечно заболяване
При някои хора съществуват вродени или придобити сърдечни проблеми, които не дават симптоми в ежедневието. Интензивният спорт може да ги „разкрие“. Пример са определени кардиомиопатии или ритъмни нарушения.

2. Прекомерни и екстремни натоварвания
Продължителни години на екстремни издръжливостни спортове (напр. ултрамаратони) могат да доведат до структурни промени в сърцето и повишен риск от аритмии при част от хората. Това обаче се наблюдава основно при много високо ниво на професионално натоварване.

3. Спорт при наличие на инфекция
Тренировки по време на вирусна инфекция (особено грип или COVID-19) могат да доведат до миокардит – възпаление на сърдечния мускул, което изисква задължително лечение и почивка.

Как да спортуваме безопасно?
За повечето хора ползите от физическата активност многократно надвишават рисковете. Важно е обаче:
* Да се прави профилактичен кардиологичен преглед преди започване на интензивна програма;
* Натоварването да се увеличава постепенно;
* Да се следят симптоми като гръдна болка, прескачане на сърцето, замайване, необяснима умора;
* Да се избягва спорт при наличие на телесна температура или активна инфекция.

Особено важно е това при хора над 40 години, при наличие на фамилна обремененост или рискови фактори като високо кръвно налягане, диабет и висок холестерол.

Умереността е ключът
Според препоръките на Световната здравна организация, възрастните трябва да имат поне 150–300 минути умерена аеробна активност седмично или 75–150 минути интензивна активност. Тези нива са доказано безопасни и ефективни за сърдечно-съдовото здраве.

Активният спорт сам по себе си не уврежда сърцето – напротив, той е един от най-силните съюзници на здравото сърце. Рискът възниква при крайности, неподготвеност или неглижиране на симптоми.

Кога да се обърнем към кардиолог?
Сърцето рядко „предупреждава“ силно и внезапно. В повечето случаи то изпраща по-фини сигнали, които не бива да пренебрегваме. Навременната консултация с кардиолог може да предотврати сериозни усложнения и да осигури спокойствие.

Потърсете кардиолог при следните симптоми:
* Болка, тежест или стягане в гърдите;
* Задух при физическо усилие или в покой;
* Учестено, неритмично или „прескачащо“ сърцебиене;
* Замайване, прималяване или припадък;
* Необяснима силна умора;
* Подуване на краката.

Дори симптомите да са краткотрайни или леки, е важно да бъдат оценени от специалист.

Препоръчителна е профилактична консултация, ако имате:
* Високо кръвно налягане
* Висок холестерол
* Диабет
* Наднормено тегло
* Фамилна обремененост със сърдечно-съдови заболявания
* Тютюнопушене

Особено след 40-годишна възраст редовните профилактични прегледи стават още по-важни.

Според данни на Световната здравна организация сърдечно-съдовите заболявания остават водеща причина за смъртност в света. Добрата новина е, че голяма част от тях могат да бъдат предотвратени чрез навременна диагностика и контрол на рисковите фактори.

Ако имате нужда от профилактичен преглед или консултация, потърсете кардиолозите в МЦ ЛОРА на телефоните на Регистратура или през платформата superdoc.bg. Най-добрата стратегия е информираност, разумен подход и редовна профилактика. Сърцето ни обича движението – стига да му дадем правилния ритъм.

Сърдечната невроза е състояние, което може да предизвика силен страх, тревожност и усещане за сериозен сърдечен проблем, въпреки че при изследванията не се открива органично заболяване. Пациентите често са убедени, че преживяват инфаркт или тежка аритмия, но резултатите показват, че сърцето … е здраво.

Това болестно състояние обаче е реално и изисква професионален подход – както кардиологичен, така и психологичен.

Какво представлява сърдечната невроза?
Сърдечната невроза (кардионевроза) е форма на тревожно разстройство, при което психоемоционалното напрежение се проявява чрез физически симптоми, свързани със сърцето.

Важно е да се подчертае, че симптомите са истински и осезаеми, но не се дължат на структурно сърдечно заболяване.

Основни симптоми
Най-често пациентите описват:
* учестено сърцебиене;
* прескачане на сърцето;
* болка или тежест в гърдите;
* задух;
* усещане за „буца в гърлото“;
* замайване;
* страх от внезапна смърт;
* панически пристъпи.

Симптомите могат да се появят внезапно, често в покой или при стресова ситуация.

Как да не я объркаме с реален сърдечен проблем?
Разликата се установява чрез медицинска оценка.
При сърдечна невроза болката често е променлива по характер, може да продължи с часове, появява се в покой, усилва се при тревожни мисли и не се повлиява, както е типично, от нитроглицерин.

При реален сърдечен проблем болката е притискаща, тежка, често се провокира от физическо усилие, може да се разпространява към лява ръка, шия, гръб и има обективни промени в ЕКГ или лабораторни показатели.

Въпреки това, самодиагностика Е НЕДОПУСТИМО да се прави. Винаги първо трябва да се изключи органично заболяване.

Какви изследвания са необходими?
За поставяне на диагнозата обикновено се извършват:
* Кардиологичен преглед;
* ЕКГ;
* Ехокардиография;
* Холтер ЕКГ (24-часов запис);
* Лабораторни изследвания;
* При необходимост – тест с натоварване.

Когато тези изследвания са в норма, а симптомите продължават, се мисли за функционално (психогенно) разстройство.

Лечение
Лечението е комплексно и индивидуално.
1. Информираност
Разбирането, че сърцето е здраво, е първата и най-важна стъпка.

2. Психотерапия
Работата с психолог или психотерапевт е изключително ефективна.
Когнитивно-поведенческата терапия помага за:
* овладяване на паническите атаки
* намаляване на тревожността
* прекъсване на цикъла „симптом → страх → усилване на симптома“

3. Медикаментозна терапия (при нужда)
В някои случаи се назначават анксиолитици, антидепресанти или леки успокоителни.

4. Промяна в начина на живот
* редовна физическа активност;
* ограничаване на кофеин;
* достатъчен сън;
* техники за релаксация и дишане.

Може ли да помогне психологът ?
Да – и често това е ключовата част от лечението.
Сърдечната невроза е тясно свързана със стрес, натрупано напрежение и емоционални конфликти. Психологът помага не просто да „се успокоите“, а да разберете механизма зад симптомите и да изградите устойчивост.

Кога да потърсите помощ?
* При повтарящи се сърцебиения без ясна причина;

* При нормални кардиологични изследвания, но продължаващ страх;
* При панически пристъпи;
* Ако тревожността започне да ограничава ежедневието ви.

Комплексен подход в Медицински център ЛОРА
В Медицински център ЛОРА работим в екип – кардиолози,ендокринолози и психолози.
Подходът ни включва:
* Пълна кардиологична диагностика;
* Проследяване при необходимост;
* Насочване към психологична подкрепа;
* Индивидуален терапевтичен план.

Нашата цел не е просто да изключим заболяване, а да ви помогнем да възстановите спокойствието и качеството си на живот.

Накратко:
Сърдечната невроза не е „внушение“ и не е „слабост“.
Тя е състояние, което изисква разбиране, точна диагностика и правилна подкрепа.
Ако изпитвате симптоми, не отлагайте прегледа!
Понякога най-голямото облекчение идва, когато разберем, че сърцето ни е здраво – и започнем да се грижим за себе си цялостно!