„Рентгенът вреден ли е?“ Това е един от най-честите въпроси, които пациентите задават, когато лекарят им назначи рентгеново изследване. Особено притеснени са родителите, когато става дума за дете.

Но трябва ли наистина да се страхуваме от рентгеновата снимка? Каква е разликата между рентген и скенер? Колко често може да се прави изследването и как се предпазват децата?

По тези и още въпроси разговаряме с д-р Илиева, специалист по образна диагностика.

– Д-р Илиева, нека започнем с въпроса, който вероятно чувате най-често: вреден ли е рентгенът?

Д-р Илиева: Рентгеновото изследване използва йонизиращо лъчение и затова е напълно нормално пациентите да имат въпроси и притеснения. Но когато изследването е медицински необходимо, правилно назначено и извършено с подходяща техника, дозата на лъчение се поддържа възможно най-ниска, а ползата от получаването на точна диагноза обикновено е много по-голяма от потенциалния риск.

Важно е да разграничаваме необходимото медицинско изследване от ненужното излагане на радиация. Рентгенова снимка не се прави „просто за всеки случай“, а когато има медицинска причина.

– А защо родителите са толкова притеснени, когато рентгенът е за дете?

Д-р Илиева: При децата подхождаме с особено внимание. Техните тъкани са по-чувствителни към йонизиращото лъчение, а и имат по-дълъг живот пред себе си, през който потенциалните дългосрочни ефекти биха могли да се проявят.

Затова при детската рентгенография настройките на апарата трябва да бъдат съобразени с размера и възрастта на детето. Целта е да се използва най-малката необходима доза, която позволява да се получи достатъчно качествен образ за поставяне на диагнозата.

– Значи една рентгенова снимка на дете не трябва да се възприема като нещо опасно?

Д-р Илиева: Не бих използвала думата „безопасна“ в смисъл на абсолютно нулев риск, защото при йонизиращото лъчение винаги говорим за радиационен риск. Но при необходимото диагностично изследване той е много малък.

По-важният въпрос е: има ли медицинска необходимост от изследването и може ли то да даде информация, която ще помогне на лекаря да постави правилна диагноза или да избере лечение?

Когато отговорът е „да“, не бива страхът от рентгена да бъде причина да се отлага необходимото изследване. Световната здравна организация посочва, че при правилно назначени и извършени образни изследвания при деца ползите надвишават радиационните рискове.

– А как стои въпросът при възрастните? По-малък ли е рискът?

Д-р Илиева: Възрастните също трябва да бъдат изследвани само когато има медицинска необходимост. Но при тях чувствителността към радиацията като цяло е по-ниска в сравнение с тази при децата.

Тук отново важи същият принцип – изследването трябва да е обосновано, а дозата да е оптимизирана. Това е част от добрата медицинска практика.

– Много хора смятат, че ако веднъж са си правили рентген, следващата снимка автоматично е опасна. Има ли значение колко рентгенови снимки сме правили през живота си?

Д-р Илиева: Важно е да не се правят ненужни изследвания, но не трябва и да се създава страх от необходимата диагностика.

Когато лекарят назначава рентгенова снимка, той преценява медицинската необходимост. Добра практика е пациентът да информира лекаря за предишни изследвания, особено ако са правени наскоро, за да се избегне ненужно повторение.

Но не бива да отказваме необходимото изследване само защото „вече сме правили рентген“.

– А вярно ли е, че след рентгеновата снимка радиацията остава в тялото?

Д-р Илиева: Не. Това е често срещано погрешно схващане. При стандартната рентгенография рентгеновото излъчване преминава през тялото по време на самото изследване. След приключването му в тялото не остава радиация.

– Има ли разлика между обикновена рентгенова снимка и скенер?

Д-р Илиева: Да, и това е много важно уточнение. Компютърната томография – или скенерът – също използва рентгенови лъчи, но при нея се правят множество изображения, от които компютърът създава подробни срезове на тялото. Поради това дозата при CT обикновено е по-висока от тази при стандартната рентгенография.

Затова двете изследвания не трябва да се поставят под общ знаменател като просто „рентген“.

– А има ли изследвания, които не използват рентгеново лъчение?

Д-р Илиева: Да. Например ехографията и магнитно-резонансната томография не използват йонизиращо лъчение. Но това не означава, че могат винаги да заменят рентгеновото изследване. Всеки метод има своите възможности и ограничения и изборът зависи от конкретния медицински въпрос.

– Какво бихте казали на родител, който се притеснява, че детето му трябва да бъде снимано?

Д-р Илиева: Бих го посъветвала да зададе въпросите, които го тревожат. Родителят има право да знае защо се назначава изследването и каква информация се очаква да даде.

Но бих казала и нещо друго: не се страхувайте от необходимата диагностика.

Когато едно изследване е правилно назначено, апаратурата е подходяща, настройките са съобразени с пациента и се използва минималната необходима доза, рентгенографията е ценен и широко използван диагностичен метод. В МЦ ЛОРА максимално спазваме тези изисквания, така че може да бъдете спокойни, когато правите своите ренгенови изследвания при нас.

Понякога една снимка може да даде на лекаря информация, която е необходима, за да постави правилната диагноза и да започне правилното лечение.

– И накрая – кое е най-важното, което пациентите трябва да запомнят?

Д-р Илиева: Не трябва нито да подценяваме радиацията, нито да се страхуваме от нея.

Правилният подход е „Не повече, отколкото е необходимо, но достатъчно, за да поставим точна диагноза“.

Рентгеновото изследване трябва да бъде назначено с причина, извършено с подходяща техника и с грижа за безопасността на пациента. А при децата този принцип е още по-важен.

Най-добрият начин да се предпазим не е да избягваме всяка рентгенова снимка, а да избягваме ненужните рентгенови изследвания.

Лятото е сезон на дългите разходки, отпуските и повече време навън. Но за много хора високите температури носят и един неприятен проблем – подуване на краката, глезените и ходилата. В края на деня обувките започват да стягат, усеща се тежест, а понякога дори болка.

В повечето случаи това е естествена реакция на организма към жегата. Понякога обаче подуването може да бъде първият сигнал за заболяване на вените, лимфната система или сърцето. Именно затова не бива да се пренебрегва, особено ако се появява често или е съпроводено с други оплаквания.

Защо жегата причинява подуване?

При високи температури кръвоносните съдове се разширяват, за да може организмът по-лесно да отдава топлина. Това е напълно нормален механизъм, но има и своята обратна страна.

Разширените вени и капиляри задържат повече кръв в долните крайници. Част от течността преминава в околните тъкани и се появява оток. Гравитацията допълнително затруднява връщането на кръвта към сърцето, особено ако човек прекарва дълго време прав или седнал.

Затова много хора забелязват, че вечер глезените им са по-подути, а на следващата сутрин след почивка отокът намалява.

Кога подуването е нормално?

Лекото подуване през горещите дни обикновено не е повод за тревога, ако:

• появява се вечер и изчезва след нощна почивка;
• засяга и двата крака;
• не е съпроводено със силна болка;
• няма зачервяване или повишена температура на кожата.

В тези случаи причината най-често е комбинацията от горещото време, продължителното стоене прав или седнал и недостатъчния прием на течности.

Кога подуването може да е знак за заболяване?

Ако оплакванията се появяват често или постепенно се засилват, е добре да се направи преглед при специалист.

Подуването може да бъде свързано с:

Хронична венозна недостатъчност

Това е една от най-честите причини. Венозните клапи не функционират достатъчно добре и кръвта се задържа в краката. Освен оток могат да се появят:

• тежест и умора;
• разширени вени;
• нощни крампи;
• сърбеж;
• промени в цвета на кожата.

Лимфедем

При нарушено оттичане на лимфата се развива упорито подуване, което с времето може да стане постоянно. Обикновено не преминава напълно след почивка.

Сърдечни заболявания

Когато сърцето не изпомпва достатъчно ефективно кръвта, течности могат да се задържат в организма. Отокът обикновено е двустранен и често е придружен от лесна умора или задух.

Заболявания на бъбреците и черния дроб

Някои заболявания на тези органи също могат да доведат до задържане на течности и подуване на крайниците.

Дълбока венозна тромбоза

Това е състояние, което изисква спешна медицинска помощ. Обикновено подуването е само на единия крак и е придружено от болка, зачервяване и чувство за затопляне.

Как можем да намалим подуването през лятото?

Няколко лесни навика могат значително да облекчат симптомите:

• приемайте достатъчно вода;
• движете се редовно и избягвайте продължително стоене в една поза;
• при почивка повдигайте краката над нивото на сърцето;
• избягвайте прекомерното излагане на горещина;
• носете удобни обувки и свободни дрехи;
• поддържайте здравословно тегло;
• при наличие на венозни заболявания използвайте медицински компресионни чорапи след консултация със специалист.

Как да предпазим краката си?

Профилактиката е най-добрият начин да избегнем развитието на по-сериозни съдови проблеми.

Особено важно е да бъдат внимателни хората, които:

• имат разширени вени;
• работят продължително прави или седнали;
• са с наднормено тегло;
• имат наследствена обремененост;
• са бременни;
• вече са имали тромбоза.

Редовните профилактични прегледи позволяват заболяванията да бъдат открити още в ранните им стадии, когато лечението е най-ефективно.

Кога трябва да потърсите специалист?

Не отлагайте преглед, ако:

• подуването не преминава;
• единият крак е значително по-подут от другия;
• имате силна болка, зачервяване или затопляне;
• появява се задух или болка в гърдите;
• подуването се повтаря всяко лято или постепенно се влошава.

Специалистите по ангиология и съдова медицина могат да установят причината чрез клиничен преглед и ехографско изследване на кръвоносните съдове.

Грижете се за краката си още преди да се появят усложнения

Подуването на краката през лятото често изглежда като дребен сезонен дискомфорт, но понякога е първият сигнал, че кръвоносната система има нужда от внимание. Навременната консултация може да предотврати развитието на хронични венозни заболявания и сериозни усложнения.

Ако усещате тежест, забелязвате отоци или имате разширени вени, запишете час за преглед при специалистите по ангиология в Медицински център ЛОРА. Съвременната диагностика позволява причината да бъде установена бързо, а лечението да започне навреме – за да се радвате на лекота в краката през цялото лято.

През последните седмици темата за хантавируса отново привлече вниманието на медиите и здравните специалисти. Макар инфекцията да е сравнително рядка, тя не бива да бъде подценявана, защото в определени случаи може да протече тежко и да засегне жизненоважни органи.

Хантавирусът не е ново заболяване. Той е познат от десетилетия и се среща в различни части на света, включително и в Европа. Данните показват, че вирусът присъства и в България, макар случаите да са малко. Според последната информация през 2025 г. у нас са регистрирани 5 случая, а през 2024 г. – 2.

Какво представлява хантавирусът?

Хантавирусите са група вируси, които се пренасят основно чрез гризачи. Човек може да се зарази при контакт с урина, изпражнения или слюнка на инфектирани животни, както и чрез вдишване на прахови частици, съдържащи вируса.

Важно е да се знае, че вариантът на хантавируса, който се среща в Европа и България, обикновено не се предава от човек на човек.

Кои са симптомите?

Първите симптоми често наподобяват грип или вирусна инфекция, което може да затрудни ранното разпознаване. Най-честите оплаквания са:

* висока температура,

* силна отпадналост,

* мускулни болки,

* главоболие,

* гадене и повръщане,

* болки в корема,

* втрисане.

При част от пациентите заболяването може да прогресира и да доведе до:

* бъбречно увреждане,

* кръвоизливи,

* нарушения в кръвното налягане,

* тежка дехидратация.

Някои разновидности на вируса могат да причинят и сериозни белодробни усложнения.

Кои хора са най-застрашени?

Рискът е по-висок при:

* хора, работещи в горски райони,

* дървосекачи,

* ловци,

* земеделски работници,

* хора, които почистват стари мазета, тавани, складове или изоставени постройки,

* туристи и къмпингуващи в райони с висока популация на гризачи.

В България случаи са регистрирани по-често в райони като Пазарджик, Смолян и Кърджали.

Как да се предпазим?

Профилактиката е изключително важна, защото към момента няма специфично лечение за всички форми на хантавирусната инфекция.

Специалистите препоръчват:

* Избягвайте контакт с гризачи;

* Не оставяйте храна на открито и поддържайте добра хигиена в дома, мазетата и вилите.

* Внимавайте при почистване на затворени помещения

* Ако почиствате помещение, което дълго време не е било обитавано: проветрете добре,, използвайте ръкавици и маска, не метете сух прах, почиствайте с влажни кърпи и дезинфектант;

* Използвайте защитни средства сред природата;

* При работа в гора или земеделски дейности носете защитни ръкавици и маска, особено при контакт с прах и сухи отпадъци;

* Потърсете лекар при симптоми;

* Ако след контакт с гризачи или престой в рискова среда развиете температура, отпадналост или силни мускулни болки, консултацията с лекар не бива да се отлага.

Има ли повод за паника?

Специалистите са категорични, че към момента няма основание за тревога сред населението в България. Заболяването остава рядко, а рискът за масово разпространение е нисък. Въпреки това информираността и навременната реакция са най-добрата защита.

Когато става дума за инфекции, превенцията винаги е по-добра от лечението. А понякога именно малките навици – добра хигиена, внимание при почистване и навременна консултация със специалист – могат да имат голямо значение за здравето. Не пропускайте и редовните си профилактични прегледи при специалистите на МЦ ЛОРА. Запишете си час на телефоните на Регистратура или през платформата superdoc.bg.