Тиреоидит на Хашимото – диагностика, изследвания, лечение и хранене

Как се диагностицира Тиреоидитът на Хашимото?

Ендокринологът поставя диагноза Тиреоидит на Хашимото не само въз основа на симптомите. Умората, косопадът, покачването на теглото или чувствителността към студ могат да бъдат свързани не само с Хашимото, а и с редица други заболявания. Затова лекарят оценява цялостното състояние на пациента и за начало назначава необходимите лабораторни и образни изследвания.

Поставянето на точна диагноза обикновено включва:

* подробен разговор за симптомите и тяхната продължителност;

* информация за фамилна обремененост със заболявания на щитовидната жлеза;

* физически преглед;

* хормонални изследвания;

* изследване на тиреоидните антитела;

* ехография на щитовидната жлеза.

Комбинацията от тези данни позволява да се прецени дали е налице автоимунен тиреоидит и какво е състоянието на щитовидната жлеза.

Какви изследвания се правят при съмнение за Хашимото?

TSH – най-важният показател

TSH (тиреостимулиращ хормон) е първото изследване, което обикновено се назначава при съмнение за нарушение във функцията на щитовидната жлеза.

Когато щитовидната жлеза започне да произвежда по-малко хормони, организмът реагира с повишаване на TSH, за да я стимулира да работи по-активно.

Повишеното TSH може да бъде първият сигнал за развитие на хипотиреоидизъм, но резултатът винаги трябва да се тълкува от лекар, тъй като стойностите зависят от възрастта, бременността, придружаващите заболявания и приеманите медикаменти.

FT4 и FT3

FT4 (свободен тироксин) и FT3 (свободен трийодтиронин) показват количеството на активните тиреоидни хормони в кръвта.

При напреднал хипотиреоидизъм FT4 обикновено е понижен, докато FT3 често остава в нормални граници за по-дълго време.

Anti-TPO и Anti-Tg

Автоимунният характер на заболяването се доказва чрез изследване на тиреоидните антитела.

Най-често се назначават:

Anti-TPO (антитела срещу тиреоидната пероксидаза);

Anti-Tg (антитела срещу тиреоглобулина).

Повишените стойности показват наличие на автоимунен процес, но сами по себе си не определят тежестта на заболяването. Някои хора могат да имат високи антитела години наред без изразен хипотиреоидизъм, поради което резултатите винаги се оценяват заедно с останалите изследвания и клиничните симптоми.

Защо ехографията е толкова важна?

Ехографията на щитовидната жлеза е безболезнено и безопасно изследване, което дава ценна информация за:

* размера на жлезата;

* нейната структура;

* наличието на възли;

* признаци на хронично възпаление.

При тиреоидит на Хашимото ехографската картина често показва характерни промени, които подпомагат поставянето на диагнозата и проследяването на заболяването.

Как се лекува болестта на Хашимото?

Самият автоимунен процес не може да бъде окончателно спрян. Лечението е насочено към компенсиране на недостига на тиреоидни хормони и поддържане на нормална функция на организма.

Когато се развие хипотиреоидизъм, най-често се назначава заместителна терапия с левотироксин.

Лечението възстановява нормалните нива на тиреоидните хормони; подобрява обмяната на веществата; намалява умората; подобрява концентрацията; подпомага нормализирането на теглото при част от пациентите; намалява риска от усложнения.

Дозата се определя индивидуално и никога не трябва да се променя без консултация с ендокринолог.

Как се приема левотироксин?

За да бъде лечението максимално ефективно, таблетката обикновено се приема сутрин на гладно с чаша вода поне 30–60 минути преди хранене.

Някои лекарства и хранителни добавки (например съдържащи калций или желязо) могат да намалят усвояването му. Затова е важно пациентът да следва указанията на лекуващия лекар.

Необходимо ли е проследяване?

Да. Дори когато пациентът се чувства добре, заболяването трябва да бъде проследявано периодично.

Контролните прегледи позволяват:

* проследяване на TSH и FT4;

* корекция на дозата при необходимост;

* наблюдение на структурата на щитовидната жлеза;

* ранно откриване на промени.

Честотата на проследяването е индивидуална и се определя от ендокринолога.

Хранене при тиреоидит на Хашимото

Един от най-честите въпроси на пациентите е дали съществува специална диета за Хашимото.

Истината е, че няма универсален хранителен режим, който да лекува заболяването. Въпреки това здравословното и балансирано хранене подпомага общото състояние на организма и може да помогне за поддържането на нормално тегло и добро самочувствие.

Препоръчително е менюто да включва:

* разнообразни зеленчуци;

* плодове;

* пълнозърнести храни;

* риба;

* качествени източници на белтъчини;

* ядки и семена;

* достатъчен прием на вода.

Добре е да се ограничават:

* силно преработени храни;

* прекомерното количество захар;

* трансмазнини;

* прекомерната употреба на алкохол.

Трябва ли да се избягва йодът?

Йодът е необходим за нормалната функция на щитовидната жлеза, но прекомерният му прием не е препоръчителен при всички пациенти с Хашимото.

Приемът на хранителни добавки с високи дози йод трябва да става само след консултация с лекар.

Помагат ли хранителните добавки?

На пазара се предлагат множество продукти, рекламирани като „лечение“ за Хашимото.

До момента няма убедителни научни доказателства, че хранителните добавки могат да излекуват автоимунния процес.

При установен дефицит на определени витамини или минерали лекарят може да препоръча подходящо лечение, но самолечението с добавки не е добра практика.

Може ли заболяването да бъде контролирано?

Да. При навременна диагноза, правилно лечение и редовни контролни прегледи повечето пациенти с Тиреоидит на Хашимото живеят пълноценно, работят активно, спортуват и планират успешно бременност.

Най-важното е лечението да не се прекъсва самоволно и всяка промяна в състоянието да бъде обсъдена с ендокринолог. За консултация и преглед от ендокринолозите на МЦ ЛОРА ползвайте телефоните на Регистратура или платформата superdoc.bg.